Вероятно има и такива "побъркани вулканолози", които тайно си мечтаят да имат възможността да наблюдават на живо изригването на супервулкан, само за да отчитат ефектите от подобен катаклизъм. Разбира се, огромната част от човечеството не желае да става свидетел на подобно събитие, защото не само сме безсилни да го предотвратим, но и не знаем какви ще са ефектите в глобален мащаб след такава катастрофа.
Добре е обаче, че любопитните учени се "ровят" сред останките от древни изригвания, за да разберат как и защо избухват "лошите момчета" - супервулканите.
Например, да вземем изригването на супервулкана Тоба на остров Суматра в Индонезия, случило се преди около 73 000 години. Това е най-мощното изригване в историята на човечеството и след него цялата планета преживява шестгодишна "вулканична зима". Причините за това изригване обаче си остават загадка. Сега учени от Университета в Упсала използват уникален метод, с който се надяват да разберат, защо изригването е толкова катастрофално.
Те разглеждат необичайната композиция на отлаганията от древни магматични скали, търсейки отговор на въпроса, защо магмата от Тоба е била с толкова висока температура, че буквално е разтопила и "изпарила" подземните скали, проправяйки си път към повърхността.
По принцип магмата разтапя доста от скалната камера, в която се намира. Все едно да разклатите затворена бутилка с газирана напитка и газираната напитка да разяде бутилката, за да изригне навсякъде. Голяма част от богатите на вода скали са погълнати от магмата, вследствие на което в нея се натрупват допълнителни количества газ. Всичкия този газ се оказва затворен в капан под високо налягане и отчаяно търси начин да излезе на повърхността. В крайна сметка "покрива" на вулкана Тоба не издържа, срива се и в резултат на декомпресията взривът се оказва изключително разрушителен, заради освобождаването на огромни количества натрупана енергия.
По това време човешките същества са все още много примитивни. По време на експлозията подобният на казан вулканичен конус се трансформира в кратер с диаметър над 100 километра; в атмосферата са изхвърлени не по-малко от 2 800 кубични километра вулканични отломки. Само за дни цяла Южна Азия е затрупана под най-малко 15-сантиметров слой от пепел.
В статия за списание Scientific Reports, екипът учени от Швеция разказва, че са успели да надникнат в миналото и да достигнат до заключенията си след внимателно проучване и отсяване от пластовете на кристали, образували се в магматичната камера под вулкана Тоба преди десетки хиляди години.
Когато кристалите се формират в магмата, те се придвижват много и попадат в различни места на камерата, при различни температури, налягания и химически състав на композитите. При изстиването им, по ръбовете на кристалите се образуват различни слоеве, "записвайки" по този начин условията, в които са се намирали кристалите към онзи момент.
"Кварцовите кристали, израснали в магмата, регистрират химичните и термодинамичните промени в магматичната система преди изригването; нещо подобно на това, как пръстените на дърветата "записват" климатичните промени", пояснява водещият изследването Дейвид Бъд, геофизик в Университета в Упсала.
Кристалите в Тоба свидетелстват, че точно преди експлозията нов източник на магма - богат на вода и пара - е инжектиран и асимилиран в основния източник на вряща лава.
Скалите в магмената камера не са успели да удържат налягането и според учените, магмата е достигнала до такива условия, че е била в състояние да "анихилира и изпари" голяма част от скалите, точно преди началото на "вулканичните фойерверки".
 |
| Езерото в кратера на Тоба в наши дни |
Но никой не е в състояние да предскаже кога и къде ще се случи нещо подобно. В наши дни учените следят много внимателно поведението на вулкана на Флегрейските поля край Неапол и много по-известния супервулкан в Йелоустоун.
0 коментара:
Публикуване на коментар