Татуираните собственици на най-древните килими в света преминават "медицински прегледи" след повече от 2200 години

През 1949 година в Алтай, в долината на река Большой Улаган, при разкопки на  погребална могила с диаметър 42 метра са открити мумифицираните останки на античен владетел и неговата съпруга. В гробницата им, за да ги съпровождат в пътуването им из отвъдното, са заровени и девет коня.
След повече от 2200 години мумиите са подложени на проучване с помощта на съвременните технологии.

Археолозите приемат, че мумифицираните тела са на владетелска двойка, представители на Пазирикската култура (по името на погребенията, открити в Пазирик). Вождът е погребан заедно със съпруга или наложница, а погребалният ритуал по всичко личи, че е включвал и изгарянето на канабис. Мумифицираните им останки са се запазили превъзходно, защото хилядолетия са лежали в скованата от студа земя. Днес останките са част от експозицията на Ермитажа в Санкт Петербург.

В момента тялото на къдрокосия мъж, починал на възраст между 55 и 60 години, както и на погребаната с него около 10 години по-млада жена, са подложени на томография, за да се създадат 3D изображения  в 16 различни режима.
Мултидисциплинарен екип от радиолози, биоантрополози, археолози и други учени ще извършат пълен анализ, чиито данни предстои да бъдат публикувани по-късно. Проектът е първият по рода си, провеждан в световноизвестния Ермитаж.
Основните въпроси, на които ще търсят отговор учените са, какви са причините за смъртта на двамата, как са изглеждали на външен вид и евентуално да се научи, каква точно техника за мумифициране са използвали древните.

Погребенията са открити в долината на река Большой Улаган, Алтай.
Долу: архивни снимки от разкопките през 1949 година.

Повечето от съкровищата, поставени като погребални дарове, са били ограбени още в праисторически времена. Но в гробницата са открити останките от два килима - най-древните образци, известни на науката за момента. Килимите представят безценна за специалистите информация - те са нещо като "снимки", описващи живота на хората от Пазирикската култура, развила се на територията на Сибир.

Погребалната камера е открита в могила. Преди да бъде засипана с пръст, гробницата е покрита с дебели дървени трупи. Двете мумифицирани тела са положени в общ дървен саркофаг. По телата и на двамата са се запазили забележителни татуировки.

Експонатите в Ермитажа. Килим. Мъжко мумифицирано тяло. Дървен саркофаг. Погребална колесница.

Ръководителят на разкопките през 1949 година, съветския археолог Сергей Руденко, пише: "И мъжът, и жената, са от кавказки тип. Косите им са меки, на мъжа - леко къдрава и тъмна на цвят. Жената е с тъмно кафяви коси. Лицата им са издължени и тесни. Мъжът е имал изпъкнал орлов нос. Главата на мъжа, с изключение на тила, е бръсната. Главата на жената също е избръсната, с изключение на :конска опашка", завързана на върха на темето.
И двете тела са мумифицирани по един и същ начин. Чрез трапанация е изваден мозъка от черепите. През разрез в областта на корема, тръгваш от ребрата и достигащ слабините, са отстранени вътрешните органи.

 През допълнителни разрези на гърдите, гърба, ръцете и краката са отстранени всички мускули по телата, така че да останат само скелет и кожа. След това формата на телата е възстановена, като извадените части са заместени от конски косми. Разрезите по кожата са съшити също с конски косъм".

Археолозите откриват в гробницата следи от изгарянето на благовония, кадилница за тамян, останки от овчи и кози кожи, както и множество фрагменти от керамични съдове.

Най-старият запазен вълнен килим

В погребалната камера са открити останките на девет коня - всички кастрирани - напълно оседлани и с цялата сбруя. По седлата и сбруята има декорации от дървени и филцови фигури на грифони, лъвове, антилопи Сайга, елени.

Намерени и са два добре запазени и безценни по отношение на информацията, която носят, килима. Те са най-древните образци, известни засега на науката.

Единият е изработен от филц и е с размери 4,5 х 6,5 метра. Вероятно някога е висял, окачен на стена. Украсен е с многоцветна апликация, включваща допълнително втъкани фигури с височина повече от 1 метър, изработени от фин, оцветен филц. Централната сцена, пресъздадена на килима, представя конник пред трона на божество, държащо в ръката си разцъфнала клонка.

Татуировки по тялото на мъжа

Вторият образец е най-древният известен тъкан килим. Размерите му са 183 х 200 см. При него личи определено иранско влияние. Радиовъглеродната датировка показва, че е изтъкан през V век пр.н.е.

Друга ценна находка в гробницата е разглобена дървена колесница с големи колела, вероятно използвана само за ритуала на погребението.

Татуировките по телата на мумиите представляват изображения на хищник от семейството на котките - вероятно тигър, положена на лявото рамо на мъжа. На дясното му рамо е татуиран кон. На предмишницата на дясната му ръка е татуирано азиатско диво магаре или кон, както и хищник с опашка на райета. Изображенията не се виждат добре, заради кожните гънки.

По ръцете си мъжът е имал татуировки на птици, в това число на яребици и глухар. Под коляното на мъжа са татуриани групи от копитни животни.

Татуировките на жената

Изображенията са изключително на реално съществуващи животни, което е до известна степен необичайно за представители на Пазирикската култура; в други погребения са откривани останки с татуирани фантастични създания.

Жената няма татуировки по раменете, но декорациите по ръцете ѝ са много. На лявата ръка има татуировка на сцена, как хищна птица убива елен. На ръката ѝ има и татуиран петел. Нейните татуировки също са само на реални животни.
Сложна и необичайна за тази култура е друга сцена, татуирана на жената - два тигъра и снежен леопард, нападащи елен или лос. В тази сцена някои експерти виждат доказателства за китайско влияние.