Археолози с нови открития за причините, довели до колапса на цивилизацията на маите

Разкопки в древния град на маите Сеибал (на територията на съвременна Гватемала) дават на учените нова информация, относно причините, довели до упадъка на тази древна цивилизация. В статия за списание PNAS специалистите изтъкват, че не само резки климатични промени, но и военни конфликти между градовете-държави са довели до унищожаването на маите.

"Установихме, че и двата случая на изчезване на цивилизацията на маите в класическия и предкласическия период са се случили по един и същи начин. Те не са изчезвали просто така - в един момент; случвало се е на етапи. В началото "вълните на изчезване" са били малки и са свързани с войни и политическа нестабилност, а след това настъпвал пълния колапс, когато маите са принудени да изоставят големите градове", разказва Такеши Иномата от Университета на Аризона в Тусон.

снимки: Такеши Иномата

Цивилизацията на маите просъществува няколко хилядолетия, оставяйки след себе си много "мъртви градове" и паметници на културата. Следите от цивилизацията се срещат по целия полуостров Юкатан. Около IX век маите изчезват от лицето на Земята, изоставяйки повечето от градовете-държави. Причините за този цивилизационен колапс и до днес са предмет на дискусии в научните среди.

Една от възможните причини за разпада на тази цивилизация, според мнозина археолози, може да са поредица засушавания, вследствие на климатични промени и едновременното пренаселване на градовете на маите. Сериозни доказателства в подкрепа на тази теза са открити през 2012 година, по време на разкопки на Тикал - един от най-големите градове на маите. Там е открита сложна система от водохранилища и свързващи ги канали, което свидетелства за това, че  жителите на града са били наясно колко важна е водата за нормалното функциониране на полиса.

Руини в Сеибал

При проучване на данните, събрани в Сеибал, Такеши Иномата и колегите му са открили още една възможна причина за изчезването на маите. Това е един от най-големите южни градове на маите в Централна Америка, уточняват авторите на статията, които водят разкопки на място вече 10 години.

Учените разказват, че скорошните разкопки в Сеибал разкриват, че градът е преживял не един, а два колапса, като по-ранният се е случил около 6-700 години преди цивилизацията на маите окончателно да се срине. Установяването  "не на един, а на два края на света", кара археолозите да ги сравнят и да разберат, дали са предизвикани от сходни причини.

Храм в Сеибал

Учените се опитват да намерят отговор на този въпрос, като възпроизвеждат динамиката в числеността на населението на града. Изчисляват по слоевете в Сеибал колко здания са съществували през различни години. За да намерят нужните им отговори, специалистите използват най-нови технологии за радиовъглеродно датиране, посредством които могат да установяват дати с точност до няколко години.

Иномата и колегите му правят общо 154 замервания в различни точки на града, съставяйки почти цялостна картина на динамиката в облика на Сеибал през последните няколко десетилетия преди класическия и предкласическия колапс на града. Оказва се, че градът е престанал да бъде цивилизационен център не точно така, както си го представят историците.

Сеибал и другите градове на маите са гаснели не постепенно или внезапно, както смятат привържениците на климатичната теория. Загиването му се е случвало на етапи. Радиовъглеродните анализи показват, че около 130 години преди първото изчезване на Сеибал, градът е навлязъл във фаза на политическа нестабилност, която е съпътствана от поредица военни конфликти, нападения срещу града и всичко това  е довело до рязко намаляване на населението му.

Разкопките в по-младите археологични слоеве показват, че в течение на дълго време, периодите на упадък са се редували с периоди на възстановяване на града. Но около 300 г. от новата ера Сейбал почти напълно е изоставен, а окончателно градът запада около 500 г.

Любопитното е, че по аналогичен начин се развива ситуацията преди Сеибал окончателно да премине в забвението: заселен е отново около 600 г., но още през 735 г. преживява упадък, който според учените е свързан с това, че губи военен конфликт с градовете Агуатека и Дос Пилас.  След 50 години, когато на свой ред тези два града са разорени от Тикал - най-големият по това време град-държава, Сеибал отново се възстановява, преживява епоха на "милитаризация" на сградите в очертанията му, и окончателно изчезва пред 930 година след война, започнала още през 889 г.

Всички периоди на разцвет и упадък, подчертават учените, са пряко свързани с политиката. Това обаче не изключва възможността ролята на спусък за политическите събития да са изиграли и климатични промени; продължителни засушавания са принуждавали владетелите да търсят "разширяване на жизненото пространство" в търсене на вода и земя за обработка.