27 септември 2017 г.


Древен свитък, превърнат буквално на въглен по време на пожар, изпепелил цял град преди повече от 1400 години, е дигитално възстановен и разчетен от учените. Те са установили, че става дума за част от ръкопис с библейски текст от книгата Левит.

Учените успяват в начинанието си, като използват новаторска технология, наричана "виртуално разопаковане" - дигитализираните части от овъгления документ са "разгънати" чрез компютърни алгоритми. Така става възможно да се идентифицират и разчетат текстовете върху пергамента, изписани на иврит около 300 година от новата ера.

Технологията за "виртуално разопаковане" започва с 3D рентгенова томография на овъглените останки. Компютърната им реконструкция е много сполучлива и изследователите успяват да разчетат всички стихове от ръкописа, които се оказват част от известни библейски текстове.

Обгореният свитък е открит през 1970 година, но заради състоянието му не са правени никакви опити за разчитането му. Намерен е сред останките на светая-светих на синагогата в Ен-Геди - град на западния бряг на Мъртво море, който е унищожен изцяло от пожар, избухнал около 600 година.

Водещият изследването Брент Сийлес - компютърен специалист от университета в Кентъки, казва пред The Guardian: "Идентифицирахме текстовете като част от книга Левит. С метода ни е възможно да видите всичко, което някога е било изписано върху пергамента".

Опитите да се разчете текста започват с това, че израелското министерство по античността (IAA) извършва рентгеново сканиране на пергамента от Ен-геди, както и на откритите по-рано Кумрански ръкопис - свитъци, намерени през 50-те години на ХХ век в Кумранските пещери на Западния бряг на Мъртво море.
Пнина Шор, ръководител на проекта Dead Sea Scrolls в IAA, изпраща на сканираните рентгенови изображения на Сийлес, но без да храни големи надежди за успех на компютърното проучване. Шор споделя, че "стрелях на сляпо", изпращайки изображенията.


Сийлес извършва четири процедури с получените снимки. Първо създава дигитална карта на контурите на всеки от фрагментите от овъгления ръкопис. След това отбелязва местата, където е използвано мастило, което на рентгеновите изображения се вижда като светли петна. После компютърен алгоритъм "изравнява" отделните фрагменти и ги сглобява в една обща картина. В случая с ръкописа от Ен-Геди надписите "светят" в рентгеновите изображения, защото в използваното мастило е имало включвания от метал, вероятно желязо или олово.

С помощта на този метод, екипът от американски специалисти успява да "разопакова" пет от страниците на древния ръкопис. Сийлес не може да чете иврит, но дори и за него е ясно, че пред себе си вижда изписани текстове. Изпраща обратно в Йерусалим обработените изображения, за да бъдат разчетени. По-късно Пнина Шор се свързва отново с него, за да му съобщи, че не само са успели да разчетат текстовете, но и са ги идентифицирали като част от книгата Левит, третата книга от Старозаветното петокнижие. "В онзи момент ликувахме. С метода ни се оказва възможно да се разчетат текстове дори и от повреден документ, а не само отделни букви от думи, около които да започнат безкрайни спекулации", казва Сийлес.

Една страница от ръкописа съдържа 35 реда текст, всеки от които е с подобен брой думи. В иврит се изписват само съгласните букви, а гласните се добавят при четене по смисловото значение. В статия за Science Advances, Сийлес пише: "Без нашият подход и последователността от компютърни обработки, текстовете от Ен-Геди щяха да останат неразчетени и загубени за изследователите; смисълът им щеше да бъде изгубен завинаги".

Сега специалистите се надяват да могат да разчетат и други древни артефакти, които са повредени по една или друга причина. Една голяма цел е библиотека с римски свитъци, обгорени и погребани под тонове вулканична пепел, заедно с целия град Херкулан при изригването на Везувий преди близо 2000 години.

0 коментара:

Публикуване на коментар