Човечеството вече е изразходвало природните си ресурси за цялата година

Обемът на възобновяемите ресурси на планетата ни е ограничен. Еколозите, изчислявайки нивата на потребление, са установили негативната тенденция с всяка изминала година все по-рано да изразходваме ресурсите, които Земята може да възстанови в рамките на година.

В края на ХХ век се появява терминът “Ден на екологична дълг” или “Ден на надхвърлянето”. Посредством статистическите данни и изчисления научно-изследователската организация Global Footprint Network (GFN) пресмята кога настъпва този ден през годината. А това е датата, на която използваните от  човечеството природни ресурси прехвърля границата на онези, които планетата е способна сама да възстанови в рамките на една година. Например, кога изхвърленият в атмосферата въглероден диоксид надвишава количеството, което океаните и горите могат да преработят за една година; или пък улавяме повече риба и изсичаме повече гори, отколкото се възстановяват за същия период от време

През 1987 година, когато еколозите за пръв път съпоставят динамиката на разходване на ресурсите с възможностите на планетата да ги възстанови, Денят на екологичния дълг се оказва 19 декември. Това означава, че започвайки от този ден и до 31 декември, човечеството е разходвало ресурси “на заем”, консумирайки част от “полагаемото” за следващата година.
Датата, на която настъпва този ден, всяка година започва да се измества все по-рано – в началото на този век денят се пада на 1 ноември, а 10 години по-късно – на 21 август.

През 2016 година цивилизацията ни започна да живее “на заем” от 8 август. По данни на GFN, човечеството днес разходва 1,6 пъти годишните ресурси на планетата. Ако тенденцията не бъде преустановена, то още през 2030 година цивилизацията ще харчи ресурсите на две Земи за една година.

Най-бързорастящата компонента на “екологичния дълг” е изхвърленият в атмосферата въглероден диоксид. 60% от “дълга” в т.нар. “екологична следа” – общото количество на нужните ни възобновяеми биологични ресурси. В Швеция например, екологичната следа е 54%, а във Великобритания – 63%.

Промяната в негативната тенденция е възможна. Например, в Китай се реализира програма на правителствено ниво, която предвижда понижаване на консумацията на месо на половина, а до 2030 година трябва и изхвърляните в атмосферата от индустрията на страната парникови газове да се намали с 1 милиард тона. Коста Рика пък, още през първите три месеца на 2016 година произвеждаше 97% от електричеството си за сметка на възобновяеми източници.

Представители на WWF предлагат по-радикален начин за справяне със ситуацията – жителите на планетата не трябва да чакат правителствата на държавите им да решат какво да правят,  а да започнат сами да намаляват собствените си екологични следи. Просто трябва да не купуваме излишни количества хранителни продукти и да се постараем да дадем на старите си вещи “втори живот”. Разбира се, можем също да потребяваме по-малко вода и електроенергия.