16 август 2021 г.

Преди хиляда години в Бухара живее един гениален човек. На персийски името му звучи като Абу Али ал-Хусайн ибн Абдалах ибн ал-Хасан ибн Али ибн Сина. За западния свят обаче, той е познат като Авицена – учен, философ, лекар, музикант, математик, представител на т.нар. източен аристотелизъм.

Авицена се ражда през 980 година. Според изчисленията на експерти, приравнено към Григорианския календар датата на раждане може да се приеме за 16 август, макар на други места да се цитира 21 август. Трети източници пък посочват само месеците август и септември 980 година като информация за раждането му.
Със сигурност е ясно, че се ражда в Афшана, укрепен град на 30 километра североизточно от Бухара, столицата на Саманидския емират. Майка му Сетарех е от Бухара, а баща му Абдалах е уважаван учен от Балх, който по това време работи като бирник в близкото селище Хармасаин.

Пет години след Авицена се ражда неговият брат Махмуд и семейството се премества в Бухара, голям културен и търговски център на Пътя на коприната и един от най-важните мюсюлмански градове в света по това време.


В автобиографията си Авиценна пише, че на 10 години вече знае наизуст целия Коран. Това обаче е  обичайна част от началното образование в Ислямския свят. Аритметиката научава от индиец, който продава зеленчуци на местния пазар. На по-висшите науки започва да го учи амбулантен учен – човек, печелещ за препитанието си като лекува болни и едновременно с това преподава знанията си на младежи.

При ханафитския учен Исмаил ал-Захид Авицена изучава ислямско право. Пак там се запознава с трудовете на мислители като Порфирий, Евклид и Клавдий Птолемей. Според собствените му думи, като младеж Авицена среща големи трудности с „Метафизика“ на Аристотел. Прочита книгата четиридесет пъти, докато текстът се запечатва в паметта му, но така и не успява да проумее смисъла. Просветлението, за което се моли в джамията, идва чак когато се запознава с коментара на Мухаммад ибн Мухаммад ал-Фараби. Успял най-после да разбере написаното от Аристотел, младежът толкова се радвал на споходилото го откровение, че решил да изрази радостта си, като раздаде милостиня на бедните.



На шестнадесет години Авицена започва да се занимава и с медицина. Изучава не само теорията: работи с пациенти безвъзмездно и по собствените му думи постоянно намира нови начини за лечението им.  Само след две години се ползва с репутацията на вещ лечител, а по-късно ще напише, че „медицината не е трудна и трънлива наука, като математиката и метафизиката, така че скоро постигнах голям напредък; станах отличен лекар и започнах да лекувам болни, използвайки утвърдени лекарства“.

Първото си назначение Авицена получава през 997 година. Става личен лекар на саманидския емир, който му дължи възстановяването си от опасно заболяване. Докато е на този пост Авицена получава достъп до придворната библиотека на Саманидите, които са прочути като покровители на науката и учените. Но се случва беда – много скоро библиотеката е унищожена от пожар, а враговете на Авицена не пропускат да го обвинят, че той я е запалил, за да може завинаги да скрие източниците на знанията си.


Когато е на 22 години Авицена губи баща си. Съвсем скоро след това, през декември 1004 година, идва и краят на династията на Саманидите. Авицена изглежда отхвърля предложението за служба при Махмуд Газневи и се отправя към Ургенч в Хорезъм, където везирът, считан за покровител на учените, му отпуска малка месечна стипендия. Заплащането обаче е недостатъчно и Авицена скита от място на място през областите на Нишапур и Мерв до границата на Хорасан в търсене на реализация за талантите си.



Към 1012 година Авицена се надява да постъпи на служба при зияридския емир на Горган на Каспийско море Шамс ал-Маали Кабус, известен като поет, учен и меценат, но емирът е изправен пред бунт на войската си, обсаден е и умира от глад. По същото време самият Авицена преживява тежко заболяване. Все пак в Горган той намира приятел, който му купува жилище близо до дома си и там Авицена започва да преподава логика и астрономия. Името на този му покровител остава неизвестно, но на него са посветени няколко от трактатите на Авиценна. През този период Авицена започва да пише и „Канон на медицината“.

По-късно Авицена се установява в големия град Рей, където Мажд ад-Даула, син на последния буидски емир е номинален владетел под регентството на майка си Саида Ширин. Вероятно в Рей са написани около тридесет от кратките творби на Авицена. Постоянните конфликти между регентката и втория ѝ син Шамс ад-Даула принуждават учения да напусне Рей и след кратко пребиваване в Казвин, заминава на юг в Хамадан, откъдето управлява Шамс ад-Даула.

В началото е нает на служба при благородна дама, но съвсем скоро емирът научава за пристигането му и го ангажира като личен лекар. Авицена дори е издигнат до поста на везир, но размирната армия вдига бунт срещу владетеля и настоява новият везир да бъде екзекутиран. Това принуждава Шамс ад-Даула да се съгласи Авицена да бъде прогонен от страната. Ученият обаче остава скрит четиридесет дни в къщата на един шейх, докато нов пристъп на болестта на емира не го принуждава да възстанови Авицена на поста му.

Дори през тези трудни времена той не престава да се занимава с наука и да преподава. Всяка вечер диктува и разяснява части от най-големите си трудове „Книга на лечението“ и „Канон на медицината“ на своите ученици. Когато приключват с преподаването обаче, Авицена и учениците му се впускат в забавления с певци и музиканти и това се повтаря нощ след нощ. След смъртта на емира, Авицена губи поста си на везир и дълго време се налага да се крие в къщата на аптекар, където усърдно продължава да пише трудовете си.



страница от "Канон на медицината"
Изпаднал в немилост, Авицена пише на Мухаммад ибн Рустам Душманзияр, враждуващия с Хамадан какуидски владетел на Исфахан, и му предлага услугите си, но новият емир на Хамадан научава за тази кореспонденция, открива скривалището на Авицена и го затваря в крепост. По това време войната между владетелите на Исфахан и Хамадан продължава. През 1024 година Душманзияр превзема за кратко Хамадан, но емирът успява да напусне града, отвеждайки и Авицена със себе си. След оттеглянето на исфаханците те се връщат в града и Авицена продължава книжовната си дейност.

По-късно той все пак успява, преоблечен като дервиш и придружаван от брат си, любимия си ученик и двама роби, да избяга от Хамадан и след изпълнено с премеждия пътуване за стигне до Исфахан, където е приет с почести от Душманзияр.

Последните десет или дванадесет години от живота на Авицена преминават в служба на Мухаммад ибн Рустам Душманзияр, когото той придружава като лекар и главен литературен и научен съветник дори и при многобройните му военни кампании. През тези години Авиценна започва да работи по литературоведски и езиковедски въпроси, според някои твърдения подтикнат от критиките към стила му на писане.

Въпреки неуморните си научни занимания, Авицена никога не изоставя любовта си към забавленията. Необичайната физическа издръжливост му позволява да съчетава всеотдайна научна работа с неуморно отдаване на чувствени удоволствия. Страстта му към виното и жените е почти толкова прочута, колкото и ерудицията му. Когато приятелите му го увещават към по-умерен начин на живот, той отговаря: „Предпочитам кратък живот с ширина пред тесен живот с дължина“. 
Мавзолеят на Авицена
Прекаляването с удоволствията постепенно отслабва организма му. За острите стомашни болки, които получава по време на военен поход срещу Хамадан, Авицена си прилага толкова агресивно лечение, че едва успява да се държи на крака. При повторната криза, която получава, едва успява да достигне Хамадан, където състоянието му необратимо се влошава и той отказва да спазва наложения му режим, оставяйки се в ръцете на съдбата. На смъртното си легло той е обзет от разкаяние, раздава вещите си на бедните, възстановява нечестни придобивки, освобождава робите си и на всеки три дни до смъртта си слуша четене на Корана.

Авицена умира през юни (на 18 или 24 юни) 1037 година, когато е на почти петдесет и осем години. Почива по време на Рамазана и е погребан в Хамадан.

Така или иначе, Авицена е учен-енциклопедист. Наследството му е обширно и обхваща всички области на познанието за времето си: философия, логика, музика, поетика, езикознание, медицина, математика, астрономия, химия, биология, геология и т.н. Авицена се отнася крайно негативно към астрологията, алхимията и всякакви “магически” дарби и знания.

Латинско копие на "Канон на медицината"
Сто години след смъртта му по заповед на религиозни фанатици на главния площад в Багдад са изгорени философските книги на Авицена, но само след още сотитна години в Европа, след изобретяването на печатарската преса, веднага след Библията са отпечатани петте огромни тома на “Канон на медицината”.

-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>

0 коментара:

Публикуване на коментар

Може да ви е интересно...