6.8.17

Създаден от “хуманни съображения”, електрическият стол се превръща в един от най-жестоките начини за екзекуция. 
На 6 август 1890 година човечеството отваря нова страница в историята. Научно техническият прогрес навлиза в такава специфична сфера като изпълнението на смъртни присъди. В Съединените Американски щати е извършена първата екзекуция с “електрически стол”.

Косвено появата си “електрическия стол” дължи на великия изобретател Томас Едисън. През 80-те години на XIX век е САЩ се разгаря бурен дебат, коя система за електроснабдяване е по-изгодна за внедряване – с прав или променлив ток. Томас Едисън е твърдо за “правия” ток, а основното светило, настояващо за предимствата на променливия ток е Никола Тесла.
Едисън, в стремежа си да наклоните везните в своя полза, посочва като основен недостатък на системите за променлив ток потенциалната им опасност за човек. За да онагледи думите си, изобретателят понякога демонстрира ужасяващи експерименти, при които умъртвява с променлив ток животни.

В американското общество от края на XIX век, което е буквално влюбено в електричеството, едновременно се води и дебат за по-хуманно изпълнение на смъртните присъди. Мнозина смятат, че обесването е твърде голямо зверство, което следва да се замени с по-хуманен начин на умъртвяване.
Затова и не е чудно, че идеята за изпълнение на смъртни присъди с използването на електрически ток става много популярна.

Идеята за “електрическа машина за смърт” хрумва първо на американския стоматолог Албърт Саутвик. Веднъж зъболекарят става свидетел със собствените си очи, как възрастен пияница по невнимание се докосва до контактите на електрически генератор. Пройдохата умира буквално на мига.

Саутвик, станал свидетел на тази сцена, споделя видяното с пациента си и приятел Дейвид Макмилън.
Мистър Макмилън е сенатор. И решава, че предложението на Саутвик е много практично и подходящо, затова се обръща към законодателното събрание на щата Ню Йорк с инициативата за въвеждането на нов, “прогресивен” метод за екзекуции.

Обсъждането на инициативата продължава около две години. Броят на привържениците на новия начин за изпълнение на смъртните присъди постоянно нараства. Сред онези, които с две ръце гласуват “за” се оказва и Томас Едисън.

През 1888 година в лабораториите на Едисън е проведена серия от тестове върху животни, след което властите получават от специалистите положително становище за възможността електрическият ток да се използва за екзекуции. На 1 януари 1889 година в щата Ню Йорк влиза в сила “Закон за електрическите екзекуции”.

Привържениците на идеята за масовото използване на променливия електрически ток за битови цели всячески се противопоставят на употребата му за убийства, но се оказват безсилни да променят обществените нагласи от онова време.

През 1890 година електротехникът на градския затвор в Обърн, Едуин Дейвис, създава първият работещ модел на новата “машина за умъртвяване”.

Привържениците на изобретението настояват, че хуманността му се състои в това, че електрическият ток почти мигновено разрушава мозъка и нервната система на осъдения, избавяйки го по този начин от страдания. Жертвата губи съзнание за хилядни от секундата и болката просто не успява да достигне за това време до мозъка.


Самият “електрически стол” представлява кресло, изработено от диелектричен материал. Има подлакътници и висок гръб, ремъци за привързване на осъдения към стола. Ръцете се поставят на подлакътниците, краката – в специални менгемета към краката на стола. Към стола има и специален шлем. Електрическите контакти са подведени към местата, където се опират лопатките на жертвата в гърба на стола и към шлема. Системата е така разчетена, че тялото на жертвата да не се запали по време на екзекуцията.

След като осъденият бива фиксиран здраво за стола, на главата му поставят шлема. Преди това обръсват темето му. Очите или се залепват с медицинска лепенка, или на главата на осъдения се поставя черна качулка. В шлема е поставена гъба, напоена със солен разтвор – това се прави, за да се намали до минимум електрическото съпротивление в мястото на контакт на шлема с главата на човека, за да се сведат до възможно най-малки физическите страдания на осъдения.
След това се включва тока, като се подава на два пъти за по една минута с пауза от 10 секунди. Смята се, че след изтичане на втората минута осъденият трябва да е мъртъв.

Критиците на “електрическия стол” още от самото начало настояват, че всичките приказки за “хуманността” на метода са просто теоретични предположения и на практика никой не може да гарантира, че не се случва точно обратното – адски мъки за и страдания за жертвата.

В черната надпревара за “първенството” в екзекутирането по новия метод участват двама – Джоузеф Шапло, осъден за убийството на съседа си, и Уилям Кемлър, насякъл с брадва любовницата си.

В крайна сметка адвокатите на Шапло успяват да измолят помилването му. “Честта” пръв да седне на “електрическия стол” остава за Уилям Кемлър.
Кемлър е на 30 години. Родителите му са емигранти от Германия, които се опитват в Америка да заживеят нов живот, но вместо това се пропиват и умират, оставяйки сина си сирак. Трудното детство налага отпечатъка си на целия кратък живот на Кемлър. През пролетта на 1889 година, след скарване с любовницата си Тили Циглер, мъжът просто с един удар на брадвата я убива на място. Съдът го осъжда на смърт, а присъдата трябва да бъде изпълнена на “електрическия стол”.
Адвокатите му, позовавайки се на Конституцията на САЩ, според която е забранено да се използват “жестоки и необичайни наказания”, се опитват да променят решението на съда, но молбите им са отхвърлени.

На 6 август 1890 година, в затвора в град Обърн, през тялото на Уилям Кемлър протича първият нарочен смъртоносен токов удар.

Всичко обаче се обърква и не се получава така, както го описват теоретиците. Тялото на Кемлър се извива в толкова силни конвулсии, че паникьосалият се от видяното доктор на затвора нарежда да се спре електричеството преди да са изтекли и 20 секунди, а не както е предвидено – 1 минута. В първия момент всички смятат, че Кемлър е мъртъв, но след това той започва да се бори да си поеме въздух и да стене. За да се пристъпи към нов опит за изпълнение на екзекуцията се налага да изчакат, за да се презареди устройството. Най-накрая подават отново ток към стола, този път за предвидената 1 минута. Тялото на Кемлър започва да дими, в помещението се разнася отвратителната миризма на горящо човешко тяло. След изтичането на минутата, медиците констатират смъртта на осъдения.

На екзекуцията присъстват двадесетина човека. Всички те са единодушни в изказаното след това мнение – умъртвяването на Кремлър е извършено по отвратителен начин. Един от репортерите пише, че осъденият буквално е “изпържен до смърт”.
И това твърдение на журналиста никак не е далеч от истината. Съдебните медици, работили по аутопсии на екзекутирани на “електрическия стол”, разказват, че мозъкът се подлага на най-силно въздействие на тока, и на практика се оказва сварен.

Въпреки отрицателното впечатление от екзекуцията на Уилям Кемлър, “електрическият стол” започва стремително да набира популярност. До края на първото десетилетие на ХХ век това става основният метод за изпълнение на смъртните наказания на цялата територия на САЩ.

Методът си остава ограничен за използване в Америка. Зад граница не се пренася. В самите Съединени щати едва през 70-те години на ХХ век “електрическият стол” постепенно започва да губи позиции пред още по-новия и “хуманен” метод за изпълнение на смъртни присъди – смъртоносните инжекции.

През времето на “господството” му, на “електрическия стол” са намерили смъртта си над 4300 осъдени на смърт. В момента методът официално може да бъде използван на територията на осем щата. Но на практика до реални екзекуции на “електрически стол” се прибягва все по-рядко, в това число и заради чисто технически проблеми. Някои от “новите образци” вече са на над тридесет години, а болшинството и на над 70 години и се е случвало не веднъж да излязат от строя по време на екзекуции.

В редица щати съществува норма, според която престъпниците сами могат да изберат метода за екзекутирането им. Именно от тази възможност през януари 2013 година се възползва осъденият във Вирджиния 42-годишен Робърт Глисън. През 2007 година Глисън е осъден на доживотен затвор за убийството на агент на ФБР. В затвора обаче се саморазправя жестоко с двама свои съкилийници, като оправдава действията си с това, че иска да отиде на… “електрическия стол”. Нещо повече, престъпникът се кълне, че ще убива и още съкилийници, докато не му изпълнят желанието. В крайна сметка Глисън получава, каквото иска, превръщайки се в един от последните “клиенти” в историята на “хуманния електрически стол”.

0 коментара:

Публикуване на коментар