Разследване по студени следи. Далечната ни прародителка "Люси" е загинала след падане от дърво (видео)

Резултатите от ново изследване на останките от “Люси” – женският австралопитек, живял преди 3,18 милиона години, показват, че тя буквално се е пребила, след падане от високо дърво.

Люси е представител на вида Australopithecus afarensis, който постепенно е изчезнал в хода на еволюционните промени. Тези примати започват да ходят по земята все по-често изправени на задните си крайници, отколкото да обитават по дърветата. Но точно тази еволюционна промяна намалява способностите им да се катерят, пишат изследователите в статия за списание Nature. Адаптацията за ходене ги лишава от ефикасността в уменията да се катерят по дърветата. Така стават по-податливи на инциденти, предизвикани от падане от високо – нещо, което учените смятат, че се е случило с нещастната Люси. Според новите данни, потрошените фосилизирани кости на австралопитека разказват много ясно как е загинала Люси.

“В наши дни подобни фрактури се виждат най-често при хора, пострдали в автомобилни катастрофи, или при падане от високо”, казва водещият изследването Джон Капелман, професор по антропология в Университета в Остин, Тексас. “Поради простата причина, че по времето, когато е живяла Люси е нямало автомобили, логичното ни предположение е, че фрактурите ѝ са в резултат на падане от високо, тъй като са аналогични на онези, които наблюдаваме при съвременни хора, претърпели подобни инциденти”.

Екипът на Капелман изследва останките на Люси – фрагменти от черепа, ръката, тазовите кости, краката и гръбнака, за да установи какви биха могли да са причините за смъртта ѝ. Учените използват компютърна томография за детайлния анализ на костите, след което ги сравняват с изображения от съвременни клинични досиета, в които причината за смъртта на пациентите е точно установена.

Допълнително в подкрепа на предположението, че Люси е паднала от високо дърво – подсказва го мястото, на което са открити останките ѝ в района на Хадар, Етиопия – са и други фосилизирани находки, намерени наблизо.

Фрактурите в горната част на ръката ѝ показват, че Люси я е счупила при опит да спре падането си. Това от своя страна означава, че е била жива, когато е полетяла надолу  и не е починала от сърдечен удар или друга подобна причина, преди падането.

Освен това, учените са категорични, че Люси е загинала в относително ранна възраст, но не е била дете, защото разполага с всичките си зъби, в това число и третите кътници, които наричаме “мъдреци”.

"Видът ѝ е израствал по-бързо, отколкото ние; вероятно са се развивали с темпове, като при шимпанзетата. Предполагам, че Люси е била на около 15 годишна възраст, или иначе казано – млада “дама” за нейния вид”, казва Капелман.

Шимпанзетата и другите съвременни примати са далеч по-умели в катеренето по дървета, отколкото човек. За тях това умение е в буквалния смисъл на думата жизнено важно.  Но дори и шимпанзетата могат да се “претрепят” след падане от дърво. Екипът на известния приматолог Джейн Гудол в рамките на двугодишно наблюдение е документирал 51 подобни случая. Основната причина за подобни инциденти е чупенето на клони, по които шимпанзетата се придвижват.

Анимация, представяща падането на Люси и фрактурите по костите ѝ

Още в по-ранни изследвания е установено, че краката на Люси са еволюириали, за да може по-лесно да ходи по земята. Това обаче е намалило способностите ѝ да се захваща с тях по време на катерене по дървета и е много вероятно паданията да са били по-чести.
Капелман обаче не смята, че по-високият риск от такива инциденти е накарал нашите предци-примати да заживеят изключително на земята. Той подчертава, че обитаването по клоните на дърветата “все още е било предпочитано, в това число и от повечето примати. Първите завършени “земни” двуноги (придвижващи се изключително на два крака) вероятно са били представителите на Homo erectus, но дори и някои съвременни хора разчитат за препитанието си изключително много на храна, която си доставят от дърветата”.

Професорът и екипът му изказват предположението, че Люси с нейните скромни размери, е прекарвала нощите в клоните на дървета, за да избегне срещата с хищници – практика, която се наблюдава и при съвременните шимпанзета и горили. Това означава, че “най-малко за през нощта Люси се е качвала на дърво, спяла е няколко часа там и се е спускала на земята с настъпване на утрото. Освен това, много вероятно е често да се е катерила и за храна”, казва в допълнение Капелман.


Водещи учени в областта на антропологията и медицината се съгласяват с изводите на екипа на Капелман. Някои от тях дори изказват учудването си, че изхождайки от мястото, където са открити останките на Люси, причините за смъртта ѝ са били “пред очите на всички”, но едва сега някой се е досетил да изследва и потвърди тази хипотеза. Специалистите по медицина пък се съгласяват с изводите на екипа, че фрактурите на австралопитека са същите като при съвременни случаи на падане от голяма височина. Твърде много са данните, които подкрепят описания от Капелман и колегите му инцидент, станал причина за смъртта на далечната ни “пра-пра-баба”.