На 18 август 1958 година един руски емигрант обезсмъртява името си и обогатява всички езици по света с редица нови думи. За това са му нужни не само талантът му, но и смелостта на администрацията в бизнеса на издателство “Патнъм”. Точно там виждат скритата в романа на етническия руснак истинска “златна жила”.
Руснакът се казва Владимир Набоков. Думите, които днес асоциираме с това име са “нимфетка” и “лолита”. Самият роман, който излиза от печат на тази дата, носи това заглавие – “Лолита”.
По стара човешка традиция, хората обичат да научават клюки за странностите, присъщи на големите исторически личности. Да речем, Петър I изпитвал ужасяващ страх от хлебарки, Достоевски бил пристрастен към хазартните игри, Толстой обичал да ходи бос и по време на оран винаги се включвал в земеделските работи…
Набоков също попада в тази група на ексцентрични руснаци. Какво толкова странно е сторил Владимир Владимирович? Подарил на младия поет Йосиф Бродски дънки (това също е нещо като традиция: още преди Втората световна война бедният Набоков получава от композитора Сергей Прокофиев подарък – син костюм). Освен това, Набоков се слави с увлечението си по ентомологията и по-конкретно с изучаването на люспестокрилите, т.е. – пеперудите. Заниманията му са на ниво любител, но няколкото вида открити от него си имат характерното наименование nabokovia, което е признание за майсторското му “непрофесионално” отношение към хобито му.
А и романът “Лолита” е част от странностите на автора. Нещо повече – той е от странностите, които са като “болезнени навяхвания в психологията” на талантливия писател. Едва ли някой щеше да троши прозорците на дома на Набоков за романите му “Дар” или “Защитата Лужин”, но за “Лолита”... Но тази форма на "литературна критика" е жива и днес. Преди години домът-музей на Набоков осъмна с натрошени стъкла. На 9 януари 2014 година полицаите откриха зад строшените стъкла бутилка с бележка в нея, на която неизвестният “критик” гневно пита “Не се ли боите от Божия гняв, пропагандирайки педофилията?”. Три седмици по-късно домът му осъмна и с огромен надпис “Педофил!”.
Парадоксът е налице. В романа на Набоков за педофилия изобщо не може да става дума. Главният герой – той и злодеят – развратник, Хумберт Хумберт в края на романа заживява с Лолита. Тя е на 17 (словом – Седемнадесет) години и е бременна. Освен това е ясно, че когато този “развратник” я среща, не търси и не са му интересни никакви малолетни нимфетки. Той търси единствената. Даже и да носи в утробата си нечие чуждо дете.
Тази особеност в повествованието е отбелязана от придирчивият критик на Набоков, известният полски научно-фантастичен писател Станислав Лем. “Роман за любовта и страстта” – това е авторитетната присъда, която полякът произнася за “Лолита”.
Другите критици, предимно американци, отбелязват, че по-смешна, забавна и сатирична книга не се е появявала от времето на Джонатан Суифт и неговите “Пътешествия на Гъливер”. Ето цитат на Фредерик Дюпи, основател на списание “Партизен Ревю”: “Лолита наистина е заразително смешна, изпълнена с веселяшка стихийност!”. Към подобно мнение се придържа и нобеловият лауреат Иван Бунин: “Набоков е най-ловкият писател в цялата необятна руска литература, но това е и “човекът с червения нос”. Аз обаче, дори и да е грехота, обичам талантът, даже и този на клоуните”.
Клоун? Смешник? Талант? Или все пак педофил и порнограф? Обикновено наблягат на последно, и твърдят, че романът на Набоков може да се хареса само на онези, които нямат дъщери. Обаче и затова си има мъдър отговор. Аржентинската писателка Солвина Окампо пише: “Това се случва на онези, които не възпитават дъщерите си!” - казала една сеньора, чийто обожаван прадядо се оженил за дванадесетгодишна"".
Всъщност, това може и да не е правилният аргумент. Но ето и думите на английския критик Виктор Соден Причът: “Набоков се надсмива и е язвителен… А любителите на порнографията не се смеят”. Това вече е 100% истина – всеки режисьор от порно индустрията ще ви каже, че смехът тотално не си пасва с жанра.
В Англия “Лолита” е забранена на ниво парламент. Случва се през същата година, когато британците анатемосват и един от бащите на рокендрола – Джери Ли Луис. Същият този “луизиански нахалник” проявява невниманието да се ожени за тринадесетгодишната си племенница. Той обаче едва ли изобщо е подозирал за съществуването на “педофилския” роман на Набоков. Просто в неговия роден щат е позволено на момичетата да встъпват в брак след навършване на 11 години.
“Мислех, че в САЩ романът ми няма да бъде издаден и ще го забранят. Но го забраниха в Англия, Австралия и даже във Франция. А в Швеция направо изгориха тиража”, казва самият Набоков.
Но това е роман. А дали самият Набоков е бил педофил, както продължават да твърдят безименните вандали?
Истинският педофил едва ли ще се ожени за 25-годишна жена, която ще продължи да обича през целия си живот. Вера Слоним, съпругата на Набоков, не е само атрактивна красавица. Тя е пилот, обича да посещава боксови мачове, самата тя се боксира, а е и майстор на спорта по стрелба и винаги носи със себе си пистолет “Браунинг”. Но умее да върши и съвсем женските неща – да готви вкусно, например.
Малолетната Лолита с нейната дъвка и любовта към долнопробните комикси едва ли би могла да стане муза на Набоков – самият той боксьор, тенисист и писател. Защо все пак Валдимир Набоков пише този скандален роман?
В едно интервю той “се издава”: “Исках по този начин да реша един неразрешим проблем. Нещо, подобно на шахматна задача… Истинският писател трябва да изучава внимателно творчеството на съперниците си, включително и това на Всевишния”. Може би това е смисълът на “Лолита”. В спорът с Всевишния. И няма да е пресилено, ако кажем, че Набоков успява да “изкара” поне реми в този спор.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар