18 август 2019 г.

Могъщата Римска империя в дните на най-големия си разцвет владее територии от 5 милиона квадратни километра. А империята на монголите, чиито основи поставя човекът, познат ни като Чингис хан, по времето на управлението на внука му се простира на площ от 33 милиона квадратни километра (трите най-големи по територия държави в съвременния свят – Русия, Канада и Китай, заедно заемат площ от малко повече от 35 милиона квадратни километра).

Есугей от рода Борджигин
Темуджин*, както е рожденото му име, се появява на бял свят в гера (монголските шатри, които погрешно наричаме юрти) на Есугей-бахадур – предводител на едно от по-големите монголски племена, водещи номадски живот край бреговете на река Онон, намираща се в територията на съвременна Монголия. Спори се все още за годината, през която се ражда. Посочват се две предполагаеми години – 1155 и 1162 година, като повечето историци смятат втората за по-достоверна. Според “Тайната история на монголите”**, Темуджин се ражда, стискащ в юмручето си кървав съсирек, което суеверните монголи тълкуват като предзнаменование за бъдещ велик лидер.

Темуджин е вторият от синовете на Есугей от рода Борджигин и съпругата му Хулун. В същия брак се появяват още по-големият от братята му Хазар, по-малките от него Хаджиун и Темуге, както и сестра им Темулун. Има и двама полубратя – синове на Есугей от първия му брак - Бехтер и Белгутей. Когато е на 9 години баща му го води в стана на племето, от което произхожда майка му. Там го поверява на грижите на семейството на Бьорте от рода Конкират, за която е предвидено да се ожени три години по-късно. На връщане към своето племе баща му е отровен от татарите, които са заклети врагове на монголите.

Когато научава за смъртта на баща си, Темуджин се връща у дома си за да поеме грижата за семейството. Но племето отказва да бъде водено от малко момче и цялото семейство е изоставено, като им отнемат абсолютно всичко, което притежават.
Няколко години Хулун, синовете ѝ и все още бебето Темулун живеят като номади и се прехранват главно с диви плодове и лов на дребни животни. При спор за подялбата на улова Темуджин убива полубрат си Бехтер, и въпреки упреците на майка си по-късно никога не изказва съжаление за братоубийството, което извършва.





През 1182 година Темуджин е пленен от съперническия монголски род Тайчиут. Замислено е да го убият, но той успява да се освободи с хора от рода, които му симпатизират. По това време Темуджин се сприятелява с бъдещите си най-доверени военачалници Джелме и Борчу, както и с Джамука, с когото стават кръвни братя.

Времената са такива, че племенните съюзи в Монголия не са обединени. Осъществяват се временни съюзи, скрепени най-вече от бракове. Докато расте Темуджин си дава сметка, че враждуващите помежду си племена са удобен съсед за китайските династии, владеещи земите на юг. Вероятно под влиянието и на майка си, младият Темуджин решава, че е дошло времето всички монголски племена да бъдат обединени и да започнат да диктуват своите условия на съседните народи.


Когато е на около 16 години Темуджин се жени за Бьорте, както е планирано от години, като част от съюз между родовете. По-късно тя е отвлечена от меркитите, племе, с което родът Борджигин враждува от много отдавна. С помощта на Джамука и владетеля на кераитите Ван хан, Темуджин успява да освободи жена си. Въпреки многобройните си наложници, Чингис хан признава за свои наследници само децата си от Бьорте. Първият му син, Джучи, се ражда девет месеца след нейното освобождаване, но въпреки този факт Чингис хан никога не поставя под съмнение бащинството си. Много са спекулациите по темата, коя е “кралицата” на Чингис хан. Категорично това е Бьорте, въпреки че Темуджин спазва традицията и встъпва в няколко морганатични брака. Децата му от тези бракове са многобройни, но те са изключени от правото да наследят баща си. Имената на синовете му са добре документирани, но тези на дъщерите му не са. Точно известни са имената на шест от дъщерите му, но колко е общият им брой, не се знае.



Първата крачка, която Темуджин прави по пътя към върховната власт над обединените монголски племена, е да сключи съюз с кръвния брат на баща си Тогрул (известен с китайската титла Ван хан), владетел на кераитите. Връзката между двамата е укрепена след отвличането на Бьорте. Темуджин се обръща към Торгул за помощ и той му предоставя 10 000 от воините си. Кампанията е успешна и въпреки това се оказва причина за разрива, настъпил по-късно в отношенията между двамата приятели.

Монголи пресичат река. Миниатюра от хрониките на Рашид ад Дин
За свои най-големи врагове монголците смятат найманите на запад, меркитите на север, тангутите на юг, царство Дзин и татарите на изток. През 1190 година Темуджин, последователите му и техните съветници са обединяват в малка конфедерация. Някъде по това време Темуджин започва да къса с няколко монголски традиции. Раздава власт на заслужилите с делата си, а не според родовите им връзки. Цялата плячка от военните кампании обещава да раздаде на воините и народа си, като единственото, което изисква срещу това, е да му се подчиняват и да спазват законите му.

Победените противникови племена не са подлагани на тотално унищожение. Вместо това, той ги приема под своя опека и приема неговите членове в собственото си племе. След всяка битка новите подходи, които налага в политически план, на практика му гарантират лоялността на завладените и укрепват властта му.


Монголските хроники разказват, че синът на Тогрул, Сенгум, открито се противопоставя на нарастващата власт на Темуджин и планира да го убие. Тогрул, въпреки че е спасяван няколко пъти от Темуджин, в крайна сметка отстъпва пред сина си и се отказва от съюза им. В отговор Темуджин изпраща войски и нанася поражение на Сенгум. Окончателният разрив между Тогрул и Темуджин идва след отказа на Тогрул да даде дъщеря си за жена на сина на Темуджин Джучи. Този акт се възприема като непростима обида и води до война между двете племена. Тогрул се съюзява с Джамука, кръвния брат на Темуджин, но претърпява поражение след като много от войниците му дезертират на страната на Темуджин. Кераитите са присъединени към монголците и изчезват от историческата сцена.

Джамука с приближените си успява да избяга при найманите. Много от найманите доброволно преминават на страната на Темуджин, но през 1201 година Джамука е провъзгласен от курултай за гур хан, титла, която използват владетелите на каракитаните. На практика това слага край на дружбата между двамата. Преди началото на конфликта няколко от военачалниците на Джамука го изоставят и преминават на служба при Темуджин. Сред тях е Субетей – военачалникът, който носи военните победи на Чингис хан, а по-късно е начело и на Великия западен поход, по време на който монголските войски навлизат дълбоко в сърцето на Европа.



След няколко години на войни и битки, през 1206 година Темуджин надделява. Джамука е заловен и му е предаден. Според биографите на Чингис хан, той предлага отново приятелството си на Джамука, но някогашният му кръвен брат отказва и настоява само за почетна смърт без проливане на кръв. Малко по-късно остатъците от найманите и меркитите са победени от Субетей, и Темуджин става единственият владетел в монголските равнини.

Така, към 1206 година Темуджин успява да обедини и постави под властта си меркити, наймани, монголи, уйгури, кераити, татари и по-малките разпръснати племена. На курултай (племенен съвет), включващ представители на различните племена, Темуджин е обявен за хан и приема името Чингис хан. Титлата хаган му е дадена посмъртно, след като е приета от сина му Угедей хан. За пръв път народите от Централна Азия се обединяват след времената на Тюркския хаганат и между враждуващите по-рано племенни съюзи се установява траен мир. По това време населението на монголската държава е около 200 000 души. Монголската империя е способна да изведе на бойното поле до 70 000 много добре натренирани воини.

На юг от териториите на новата обединена Монголия се намират държавите на джурчените (Дзин) и тангутите (Западна Ся). Десетилетия наред джурчените подклаждат междуособиците сред монголските племена. Тангутите са по-слаби и Чингис хан решава, че първо трябва да срази тях. Разчита на това, че все още младият владетел на Дзин няма да се притече на помощ на Западна Ся. През 1209 година поема на поход срещу Западна Ся, чиито територии се намират в днешните китайски провинции Гансу и Шенси. Императорът на Дзин отказва да изпрати помощ на атакуваните. Монголите, за които китайските градове са нещо необичайно, се учат в движение как да се справят с укрепените селища. Срещат трудности, но все пак начинанието им успява и тангутският император Сяндзун е принуден да се признае за васал на Чингис хан.

През 1211 година Чингис хан започва война срещу джурчените. Решителната битка се води в прохода Гърлото на язовеца (заради обичайните проблеми с транскрипцията и произношението, в най-ранните извори проходът е известен като Юхун, което в груб превод означава язовец), където императорът се надява да спре настъпващите и разграбващи градовете в империята му монголци. Въпреки численото си превъзходство, джурчените са пометени. Няколко тактически удара, които Чингис хан осъществява, парализират тотално действията на многократно превишаващия по численост враг и монголите печелят една от най-славните си победи.

През 1213 година монголите пресичат Китайската стена и през 1215 година обсаждат, превземат и разрушават столицата на Дзин Яндзин или Йенкин*** (днешен Пекин). Император Сюан Дзун се спасява, но се налага да премести столицата си на юг в Кайфен.

По време на монголските походи в Китай, Кучлуг, син на последния владетел на найманите, подчинени от Чингис хан, заминава на запад.  Успява да стане гур хан на Кара Китай, дотогава съюзник на монголите. Чингис хан рещава да превземе Кара Китай и да свали Кучлуг от власт. Но монголската армия е изтощена от продължителните войни с джурчените и тангутите, затова през 1218 година Чингис хан изпраща на запад само два тумена (20 хиляди войници), водени от военачалника Джебе.
Малобройната войска налага промяна в стратегията. Монголците пращат свои подстрекатели, които да предизвикат бунтове сред поддръжниците на Кучлуг. Армията му е разгромена в битка на запад от Кашгар. Кучлуг успява да избяга, но е заловен и екзекутиран. Кара Китай е присъединен към Монголската империя, чиято западна граница вече достига до Хорезъм - по това време голяма мюсюлманска държава с територии от Аралско море до Персийския залив.

Чингис хан
Начело на Хорезъм по това време е шах Мохамед II. Чингис хан се опитва да установи търговски отношения с новите си съседи и изпраща керван с 500 души. Иналчук, управител на хорезмийския град Отрар, напада кервана, избива търговците (или по-точно – шпионите на Чингис хан) и си присвоява стоките им. Чингис хан изпраща втора група посланици при самия шах, след като Иналчук му отказва да компенсира загубите от унищожения керван. Шахът не постъпва по-различно – нарежда да бъдат избити всички пратеници, освен един, който да се върне и да предаде на Чингис арогантния отговор на владетеля на Хорезъм. 

Това се оказва обида и предизвикателство, които Чингис хан няма как да пренебрегне. Обявява за наследник третия си син Угедей, а за командващ войските в Китай назначава Мукали. Самият той повежда армията и народа си през планините Тяншан и навлиза в Хорезмийската империя. Внимателно се подготвя за предстоящата му война в територии, които са непознати за племената. Разделя армията си на три групи. Синът му Джучи води първата в североизточната част на Хорезъм. Втората група, водена от Джебе, прониква тайно в югоизточната част на страната, и заедно с първата, нападат и превземат Самарканд.



Третата монголска колона се води от най-малкия му син Толуй и самия Чингис хан. Прехвърлят се на северозапад и от там нахлуват в Хорезъм. Шахът неудачно разпокъсва силите си на малки групи, изпратени да бранят различни градове. Това се оказва решаващо за рухването на Хорезъм. Въпреки бързия поход от изток, монголската армия с лекота превзема град Отрар, където Чингис хан екзекутира много жители, сред които и отнеслият се с такава надменност Иналчук.

Монголски стрелци с лък. Изключително ефективни в стрелбата и ездата - това превръща армиите на монголите в непобедим за противниците враг.
Столицата на Хорезъм (днешният град Хива) е превзета бързо, а оцелелите жители не са пощадени. Шахът успява да избяга, затова Чингис хан праща Субетей и Джебе да преследват беглеца и малцината придружаващи го. След изтощително и дълго преследване двамата военачалници така и не успяват да се доберат до шаха, но той все пак умира, без да са ясни точно обстоятелствата, довели до смъртта му.  Към 1220 година империята Хорезъм е унищожена. 

Чингис хан събира войските си в Персия и Армения. По предложение на Субетей монголската армия се разделя на две части. През 1223 година Чингис хан, предвождащ главната армия, предприема поход в Афганистан, Северна Индия и Иран. По пътя си разгромява всички армии, отказали да му се подчинят. Към Монголската империя трайно са присъединени Трансоксиана и Персия.

Паметник на Чингис хан в Уланбатор, съвременната столица на Монголия.
В същото време двадесетхиляден корпус, командван от Субетей и Джебе, преминава през Грузия и превзема генуезката колония Кафа в Крим. Така монголците за пръв път достигат до Европа. На връщане войските на Субетей атакуват съюзническите сили на куманите и 80 000 киевски руси. Субетей изпраща емисари до славянските свещеници, за да иска мир, но пратениците са екзекутирани. В битката при река Калка монголците разбиват войските, събрани от князете на Киевска рус, но малко по-късно на свой ред търпят поражение от волжките българи в битката при завоя на Самара. Руските принцове молят за мир. Субетей се съгласява, но отказва да ги помилва. Принцовете са убити безкръвно, както повелява монголската традиция.

Мраморна статуя на Чингис хан
Монголците научават от своите пленници за изобилните зелени пасища отвъд българската територия, което позволява планирането на инвазията в  Унгария и Европа****. Скоро след това Чингис хан вика обратно Субетей и неговите войски. По пътя към Монголия загива другият голям военачалник на Чингис хан - Джебе. Походът на Субетей и Джебе, в който обхождат цялото Каспийско море, побеждавайки всички армии по пътя си, с изключение на волжките българи, остава военна операция, която никой друг не е осъществявал и до днес.

По това време в Европа пристигат първите съобщения за победите на монголите далеч на изток. През 1225 година двата тумена се връщат в Монголия. По-късно под властта на внука на Чингис хан, Бату хан и Златната орда, монголците ще се върнат за да завладеят Волжка България и Киевска Рус. Кампанията им започва през 1237 година и само три години по-късно и двете са покорени.

Докато воюва на запад, Западна Ся и Дзин на изток се обединяват, за да се противопоставят заедно на монголите. Чингис поема в нов поход към Китай. През февруари 1226 година превзема Хейсуй, Ганджоу и Суджоу, а през есента - Силян. Тангутите се опитват да го спрат в битката при Хълан, но са разбити за пореден път. През ноември монголите обсаждат Линджоу и преминават река Хуанхъ. 



В самото начало на 1227 година Чингис хан напада и разрушава тангутската столица Нин Хя. Продължава с настъплението си към Линтяо, Синин, Синду и Дъшун, след което се оттегля към Люпаншан, за да даде временна почивка на войските си през лятото. Западна Ся е сломена и престава да съществува.

Територията (в сиво) на Монголската
империя към момента на смъртта на Чингис хан
На 18 август 1227 година, по време на последната война със Западна Ся, Чингис хан умира. Причините за смъртта му са неясни. Една версия твърди, че пада от коня си, надвит от умората, заради напредналата му възраст. Галицийско-волинската хроника твърди, че е убит от тангутите. Най-живописна е легендата, според която го убива тангутска принцеса, дадена му за съпруга още по времето на първия му поход срещу Западна Ся. Водена от желанието да предпази страната си от унищожение, принцесата го пробожда фатално.

Чингис хан настоява да бъде погребан без гробът му да бъде обозначен. Тялото му е отнесено в родните земи, вероятно на място близо до река Онон. Легендите разказват, че погребалният ескорт избива всички по пътя си, за да запази в тайна мястото, където е погребан великият хан. Митовете дори твърдят, че е отклонена река, така че да тече над гроба му, за да остане той скрит. И до днес не е известно къде е положено тялото на хана, създал от малките, разпокъсани племена държава, която внуците му превърнали в най-обширната империя в историята.


------------
* Макар точното значение на името да е спорно, Темуджин-Уге е името на татарин, когото Есугей убил, но после кръстил сина си на победения воин. Името е сходно с монголската дума за желязо и обикновено се приема, че означава точно това. Монголският език е доста труден за изговаряне и много титли и имена могат да бъдат представени по различен начин — като например „кан“ и „хан“, „Ченгис“ и „Чингис“, „Кубла“ и „Хублай“ и “Субетей” и “Субодай” т.н.  Изследователи са установили двадесет и един варианта на името Чингис, от екзотичното Генчискан и Чен-Кис до по-прозаичните Джингис, Дженгис и Генгис. Монголската дума „ордо“ или „орду“ означава лагер или седалище на военачалника. От нея е известната ни дума „орда“. В някои речници се посочва, че думата „шаман“ е от монголски произход, а гурките от Непал биха могли да изведат названието си от „гурхан“, или хан на хановете.
Чингис има четирима законни синове. Както при всички монголски имена, тук също ще открием различия в предаването и произнасянето им, точно както понякога можем да срещнем Будика вместо Боадицея. Джучи понякога се появява като Джочи, Чагатай като Джагатай, Угедай — като Огедай или Огдай. Последният му син е Толуй, изписван понякога като Туле.

** Много малко източници от онова време са достигнали до нас и дори най-прочутият — „Тайната история на монголите“ — е оцелял като по чудо. Оригиналът, написан на монголски от брат му Темуге по поръчка на самия Чингис, не е запазен. За щастие разполагаме с по-късна китайска транслитерация и именно на нея дължим по-голямата част от познанията ни за Темуджин от племето борджигин — сините вълци.

*** Западното изписване и произнасяне на китайските имена е винаги приблизително, особено като се има предвид, че за представянето на звуците се използва чужда писменост. Така Си Ся понякога се предава като Ци-Ця или Кси-Кся, а Дзин може да се срещне като Джин или дори Кин. В някои текстове вместо Сун ще открием Сон.

**** Френският крал Луи X е виновникът, объркал името на монголите в европейските умове. Докато приготвял войската си за поход, той казал на жена си, че или войниците му ще пратят тартарите в ада, или тартарите ще ги пратят в рая. Нарочно наблегнал на старогръцката дума „Тартар“, означаваща ад, в резултат на което монголите погрешно били наречени „тартари“ или „татари“.

-----------
„Най-голямата радост за един мъж е да победи враговете си и да ги подгони пред себе си. Да язди конете им и да отнеме богатствата им, да види лицата на близките им облени в сълзи и да държи жените и дъщерите им в обятията си“.
Чингис хан


-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>

0 коментара:

Публикуване на коментар

Може да ви е интересно...