 |
| Клинописна табличка - най-старият "фиш за заплата" в света |
Тогава бирата е била плътно, хранително и богато на въглехидрати питие, което е било способно да даде сили на работещите по строежите в градовете на Месопотамия и Египет.
Според съобщение на New Scientist, глиненият “фиш за заплата” от Месопотамия е един от най-старите известни на науката писмени документи: “Вероятно не е учудващ факта, че един от най-ранните образци на писмеността изобщо говори за две основни неща, притеснявали постоянно цивилизацията: алкохолът и работата. Преди около 5000 години, хората, живели в Урук са използвали пиктографски език, който наричаме клинописно писмо. На една от намерените при разкопки в района глинени плочки се вижда човек, който яде от купа, което в клинописното писмо означава “дажба”; коничният съд, от който яде човекът, пък означава “бира”. Около тези два символа са записани дажбите от бира за конкретен работник. Това на практика е най-стария “фиш за заплата” в света. Което означава, че концепцията за работник и работодател е била позната и преди пет хилядолетия”.
Урук не е единственото място, за което научаваме, че на работниците е плащано с бира. В статия на Смитсониан се цитира археологът Патрик Макгавърн, който казва: “За строежа на пирамидите, всеки работник е получавал дневно 4-5 литра [бира]. Тя е била източника на хранителни вещества, освежавала е и едновременно с това е награда за положеното усърдие в работата. Била е бира, с която се заплаща труда. Ако запасите от нея свършат, надзирателите на строежа ще са изправени пред избухването на бунтове. Пирамидите е нямало да бъдат построени, ако е нямало достатъчно количества бира”.
 |
| Разкопките на древен Урук в Месопотамия, днешен Ирак |
И тук може да се допълни, че през XIV век смятаният за баща на английската литература, авторът на “Кентърбърийски разкази” Джефри Чосър, получава от краля на Англия Ричард II 252 галона вино годишна “заплата”. Дори и в съвременните условия, съществуват професии, за които се “полага” безплатното пиене на бира, като част от мерките за “детоксикация” на организма.
Що се отнася до древна Месопотамия, в епоса за Гилгамеш има пасаж, в който се разказва как дивакът Енкиду се “цивилизовал” чрез бирата и хляба:
Енкиду, космат, занемарен, живеещ почти дивашки примитивен човек, който се хранел с треви и доял диви животни, искал да премери силите си с полубожествения Гилгамеш. Понеже не искал да рискува, Гилгамеш изпратил при Енкиду “спътница” (проститутка), която да научи силните и слабите му места. Енкиду прекарал с нея една седмица, през което време тя го научила на чудесата на цивилизацията. Дивакът не знаел нито какво е хляб, нито как се яде. Не бил опитвал и бира.
Една вечер Енкиду и спътницата му спрели в едно селце, другата вечер двамата спрели в едно селце, където Енкиду за първи път опитал храната на човеците: хляб, опечен върху затоплени камъни и ечемичена бира. До този ден той познавал единствено млякото на дивите кози и изворната вода. Изпил доста бира — цели седем чаши и се почувствал по-отпуснат и доволен от всякога… Така дивакът, доскоро живял сред зверове, се превърнал в човек, чиито врагове са зверовете.
 |
| Петата плочка от епоса за Гилгамеш |
Според сайта BeerInTheWorld.com историците откриват корените на производството на бира в древните африкански, египетски и шумерски племена. Шумер е част от древна Месопотамия. Най-старите веществени доказателства за производството на бира са отпреди около 6000 години. Предполага се, че древните шумери са се научили да контролират процеса на ферментация по случайност.
0 коментара:
Публикуване на коментар