18.6.16

Свикнали сме да приемаме, че Луната е единствения естествен спътник на Земята. Но гравитационните сили на нашата планета са способни за известно време да притеглят прелитащи наблизо астероиди, превръщайки ги във временни спътници.

Астероидът 2016 HO3 за пръв път е регистриран на 27 април 2016 година от телескопа, предназначен за наблюдения на астероиди Pan-STARRS 1 (Panoramic Survey Telescope and Rapid Response System — система от телескопи за панорамни наблюдения и бързо реагиране), който се намира на вулкана Халеакала (на остров Мауи, Хараите). Системата може да регистрира 99% от пресичащите земната орбита астероиди с размер над 300 метра.

След анализ на орбитата на новооткрития астероид, астрономите от Лабораторията за реактивно движение в Пасадена (NASA) са установили, че едновременно с движението си около Слънцето той обикаля и около Земята. Астероидът се намира достатъчно далеч, за да се смята за действителен спътник на планетата, затова е класифициран като квази-спътник.

Преди повече от 10 години астрономите известно време наблюдаваха астероида 2003 YN107 с аналогична орбита, докато той вече напусна околоземната област от пространството. Новият астероид е “уловен в капана” на земната гравитация значително по-силно. Изчисленията показват, че 2016 HO3 ще бъде стабилен квази-спътник на Земята почти цял век, а още много столетия след това ще остане в компанията на планетата.

По време на годишната си обиколка заедно със Земята около Слънцето, астероидът 2016 HO3 около половината от времето се намира по-близо до звездата ни, отколкото Земята. Останалата половина от времето прекарва в “догонване” на Земята. Орбитата му е леко наклонена спрямо плоскостта на земната орбита, затова веднъж годишно “изплува”, а след това се “гмурка” под нея. Тези “жабешки подскоци” ще продължат цяло столетие.

Орбитата на астероида около Земята също извършва своеобразен танц напред-назад с периодичност от няколко десетилетия. Кривите ѝ се отместват леко напред или назад, без да се отваря голяма дистанция, но и без да се приближава достатъчно близо. Максималното отдалечаване е на разстояние около 100 пъти по-голямо от разстоянието между Земята и Луната (т.е. от порядъка на 40 милиона километра). В най-близката точка от орбитата си астероидът се намира на разстояние 38 пъти по-далеч от Луната (около 15 милиона километра). Един от астрономите, анализирали поведението на астероида, определя това като “нещо като танц със Земята”.

Размерът на новия астероид засега не е точно определен, но по всяка вероятност е по-голям от 40 метра и не надвишава 100 метра.


0 коментара:

Публикуване на коментар