13.6.17

Гней Юлий Агрикола се ражда на 13 юни 40 година в семейството на римския сенатор, отличния оратор Юлий Грецин. Роден е във Форум Юлий, днес Фрежус. Малко след раждането на сина му, Грецин  е екзекутиран по заповед на император Калигула заради отказа му да произнесе обвинителна реч срещу Марк Юний Силан. Детството на  Агрикола преминава в Масилия, където го възпитава овдовялата му майка Юлия Присцила. 

Като син на сенатор, преди да започне политическа кариера, Агрикола е длъжен да премине през военна служба. Като военен трибун участва през 59 година в поход в Британия и взема участие в потушаването на въстанието на Боудика. След завръщането си в Рим Агрикола се жени за Домиция Децидиана. Бракът му носи много предимства и поддръжката на влиятелни хора. През 64 година им се ражда дъщеря – Юлия Агрикола, която по-късно се омъжва за историка Публий Корнелий Тацит. През 98 година Тацит пише биографията "За живота и деянията на Агрикола" на изтъкнатия си тъст.

В годините на гражданската война, последвала след смъртта на император Нерон, Агрикола се държи настрани от активна обществена дейност, без да привлича вниманието към себе си и без да се стреми към слава и богатства.

В началото на 69 година имението на Агрикола в Лигурия е разграбено от мародерстващите моряци на Отон. По време на погрома загива майката на Агрикола - Юлия Присцила. Затова, когато Веспасиан заявява претенциите за императорското място, Агрикола застава на негова страна. През 71 година е изпратен като командващ легионите в Британия. На Острова се проявява както като талантлив дипломат, така и като способен военачалник.

През 77 година печели консулската длъжност и на следващата година се завръща в Британия като консулски легат. През следващите години провежда множество мащабни административни и военни реформи в Британия. Не само укрепва разклатеното положение на римляните в далечната провинция, но и разширява владенията на Рим до Каледонските плата на север.

През лятото на 84 година Гней Юлий Агрикола разгромява в битката при Граупските планини числено превъзхождащите го войски на каледонските племена, водени от Калигак. На следващата година е отзован в Рим, където сената му гласува правото на триумфално шествие, но след това кариерата му приключва. Историците обясняват това като проява на завист от страна на император Домициан, който се страхува от популярността, с която се ползва Агрикола.

Гней Юлий Агрикола почива внезапно на 23 август 93 година. Неочакваната смърт на живеещия в уединение Агрикола само подклажда слуховете и подозренията, че е бил отровен.

0 коментара:

Публикуване на коментар