Малка синя галактика може да даде ценна информация за ранната Вселена

Търсенето на данни за ранните етапи от съществуването на Вселената е подобно на прословутото търсене на игла в купа сено. И все пак, от време на време астрономите успяват да открият обекти във всемира, които да “повдигнат завесата” към това далечно минало.

Подобен е случаят с AGC 198691, малка, синя галактика, намираща се на 30 милиона светлинни години от нас в посока на съзвездието Малък лъв. Този обект е характерен с най-малката относителна част на тежки елементи – които астрономите са приели да наричат метали – сред всички други галактики, което означава, че материята в нея на практика не се е променяла от времето на Големия взрив. Статия, обясняваща подробно откритието, е публикувана в Astrophysical Journal.

“Откриването на галактиката най-бедна на метали е значимо постижение, защото то може да хвърли светлина и да ни помогне количествено да “измерим” Големия взрив. Относително малко са възможностите, чрез които можем да изследваме условията по времето на зараждане на Вселената, а галактиките с ниски нива на метали са може би най-обещаващи”, казва в статията професор Джон Салцер от университета в Индиана, който е съавтор в изследването.

“Металите”, като въглерод, кислород и т.н., се произвеждат в недрата на звездите и се разпръскват в междузвездното пространство от свръхновите звезди. AGC 198691 показва съдържание само от 1,3 % от “метализацията” на Слънцето, което показва, че в тази галактика са се формирали много малко звезди.

Ниското ниво на “замърсяване” в галактиката, която е наречена Leoncino (италианското за “малък лъв”), може да бъде използвано за сравнение на предварително изчислените нива на водород и хелий с реално наблюдаваните.

Но уникалността на Leoncino не се изчерпва само с ниските нива на “метали”. Галактиката е с диаметър от едва 1000 светлинни години и в нея има само няколко милиона звезди. Една “средностатистическа” галактика, каквато е и наши Млечен път, е 100 пъти по-голяма и в нея се наброяват между 200 и 400 милиона звезди. И още: въпреки че в Leoncino наскоро са се формирали няколко млади звезди, които са отговорни и за синия ѝ цвят, галактиката е с най-ниската яркост от известните ни до момента обекти от този клас.

В следващите наблюдения на галактиката ще се включат няколко от най-добрите астрономически инструмента, с които разполага науката, в това число и космическият телескоп “Хъбъл”.