Учени пресметнаха математически, защо изчезват чорапи по време на пране

Учени са разработели специална формула, за да решат загадката, защо при пране “изчезват” чорапи. Изследователите са установили, че изчезването на чорапите се предшества от множество напълно логични, а не свръхестествени причини – и напук на шегата, приписвана на известния физик Стивън Хокинг, според която, черни дупки всмукват изчезващите чорапи.

Психологът Саймън Мур и статистикът Джоф Елис са разработили формула, която позволява да се разкрие мистификацията на “изчезващите при пране чорапи”. За да предвидят вероятността за изчезването, те отчитат различни фактори: обемът на бельото в пералнята, броят на хората, които я използват и броят чорапи в едно пране.

Експертите изучават навиците на 2000 човека. Формулата, наречена “Индекс на загубите на чорапи”, изглежда така:

(L(p x f) + C(t x s)) – (P x A). 

Където L е обемът на бельото, заредено в пералнята. То е функция от произведението на р (броя на хората в домакинството) и f (броят пранета на седмица). Към получения резултат се добавя С— вариантът на режим на пране, която от своя страна включва t — броят различни по режими пранета в седмицата (тъмни дрехи, бельо, вълна и т.н.), умножени по s — броят на изпираните седмично чорапи.
От получената сума се изважда произведението (P x A). Р е субективното отношение към прането, което се оценява по петобална скала, в която 1 е “ненавиждам да пера”, а 5 – “обожавам прането”. А е нивото на внимание, което зависи от това, дали проверявате преди пране джобовете на дрехите, обръщате ли маншетите им и т.н.

Формулата показва, че колкото по-голям е обемът на прането, толкова по-голяма е вероятността да “изчезнат” чорапи. Освен това, по време на проведените анкети, са установени четири психологични фактора, които влияят на тази вероятност.
На първо място по значение сред тези фактори е неправилното разпределяне на отговорностите: ако в процеса на подготовка и пускане на прането участват няколко човека, всеки от тях може да разчита, че някой от другите е “отговорник по прането”.

Друг психологически момент е свързан с това, че търсим “изчезналите” чорапи на очевидните места и ако не ги открием, бързо се отказваме от издирването им. Третият фактор – предубедеността ни: човек е склонен да вярва на онова, в което иска да вярва. Така че, дори и след като прането приключи и човек установи, че чорапите са нечетен брой, то той се опитва сам себе си да убеди, че всички чорапи всъщност са си “на местата”.
И накрая, бездействието, което проявяваме например, когато  игнорираме хвърлените на пода чорапи, вместо да ги поставим в коша с мръсно бельо за пране.

Учените са установили, че средностатистическият англичанин губи на месец по 1,3 чорапа, или за една календарна година “изчезват” 15 чорапа. За 81 години живот броят на “изчезналите” чорапи – само на един човек – средностатистически се равнява на 1264 чорапа.

Само за един месец във Великобритания, по време на пране, изчезват 84 милиона чорапа.