1 април 2016 г.

Пещерата Лианг Буа
Разширяването на обсега на разкопките, извършвани от австралийски учени, позволява да се прецизират и поправят грешките, които археолозите са допуснали при предишното датиране на следите от Homo floresiensis – съществата, които заради ниския си ръст бяха бързо кръстени от средствата за масова информация “хобити”. Оказва се, че следите им престават да се срещат преди 50 000 години, което е четири пъти по-назад във времето от смятаното досега (12 000 години). Това от своя страна, въпреки господстващото към момента схващане, може да означава, че за изчезването на “хобитите” нямат вина катастрофални вулканични изригвания. Учените са публикували резултатите от новите си изследвания в Nature Letters.

Екипът археолози от Университета “Уолгонг” (Австралия) е разширил площта на разкопките в пещерата Лианг Буа на остров Флорес. Това е мястото, на което са открити най-много находки от “хобитите” и използваните от тях сечива. В резултат на новите изследвания става ясно, че откритите край източната стена на пещерата останки и артефакти по възраст са идентични с находките от централната част. Извършената по-рано датировка се оказва погрешна, тъй като археолозите от предходните експедиции са пропуснали да отчетат ерозивните процеси, за които става ясно едва при разширяването на обхвата на разкопките. 
Останки от стегодони
Новите данни променят съществено картината за историята на острова и за целия вид от тези ниски хуманоиди. Работата е там, че в Лианг Буа са открити и кости от стегодони (слонове-пигмеи), и гигантски варани, живели някога на острова. Това дава на изследователите основания, да заключат, че преди около 50 000 години на острова са изчезнали не само “хобитите”, но и другите големи ендемични видове. Едновременното отмиране на островните видове, най-вероятно, е съвпаднало с времето на първите пътешествия, предприети от другия вид – съвременния човек, който може би по това време се е добрал и до остров Флорес. В същото време обаче, авторите на изследването подчертават, че засега не може точно да се определи, дали предците на съвременния човек са се срещнали лице в лице с “дребните” си роднини. 

Учените отбелязват още, че Homo Sapiens започва да колонизира Австралия почти по същото време. Остров Флорес изглежда като логична транзитна точка по пътя към Австралийския континент. Именно от там преминава най-краткия маршрут от Азия към праисторическия континент Сахул, на чието място в наши дни се намират Нова Гвинея и Австралия. 
Останките на LB1 (Homo floresiensis)
Досега като причина за изчезването на Homo floresiensis се смяташе изригване на вулкан, случило се преди 12 000 години, вследствие на което целият остров се оказал засипан под дебел слой вулканична пепел. Но ако се потвърди новата датировка, следите от джуджешкия роднина на човека ще се окаже, че са изчезнали много преди това да се случи. Това означава, че вулканите не са пряко свързани с края на “хобитите”. Което от своя страна допълнително усложнява въпроса, каква е причината за отмирането на ниските хуманоиди от Линг Буа. 

Остров Флорес се намира на т.нар. линия на Уолъс (Уоласеа) – условна линия, на югоизток от която, заради опасния морски пролив не са проникнали големите животни от азиатските видове. Затова и появата на острова на Homo floresiensis с неговия малък по обем мозък е още по-загадъчно. Смята се, че за да достигне до там, е било необходимо да преодолее дълбокият морски пролив с много бързо течение. Без лодки подобна задача е практически неизпълнима. Съвременен опит да се възпроизведе подобно пътешествие със сал с весла приключва с приемането по спешност в болница на един от участниците в експеримента, а останалите така и не успяват да завършат пътуването, независимо, че се сменят много често в гребането. Някои учени предполагат, че предците на “хобитите” са били нормални представители на Homo erectus, които впоследствие са станали жертва на “островен дурафизъм”. 
Череп на LB1 Homo floresiensis (ляво) и череп на индивид, страдащ от микроцефалия (дясно). Сравнението е извършено, след като антрополози изказват предположението, че се касае за индивиди с микроцефалия
Сред фолклорните истории, разказвани от жителите на остров Флорес, има и такива, в които се говори за ниски същества, обитаващи джунглата и не умеещи да говорят. По-рано отделни учени изказват предположения, че малка част от Homo floresiensis са успели да преживеят кризата, свързана с изригването на вулкан, и са просъществували до съвсем неотдавна, като по този начин са оставили следа във фолклорната традиция на местните. В светлината на данните от новата разработка обаче, такива предположения изглеждат абсолютно необосновани. 


0 коментара:

Публикуване на коментар