Изследователи от Университета в Кеймбридж и Кралското общество за защита на птиците (Великобритания) са установили, защо се е провалила кампанията по дератизация на остров Хендерсън, който се намира в южната част на Тихия океан. Откъде са се появили на острова плъховете и защо точно сега се налага да бъдат изтребени?
Преди около 800 години полинезийски аборигени пренасят на Rattus exulans. Поради липсата на каквито и да е естествени врагове, плъховете буквално попадат в райско за тях място, в резултат на което броят им расте и достига до главоломни мащаби. Разбира се, те трябва с нещо да се хранят, затова и яйцата и новоизлюпените малки на местните птици се оказват сред най-предпочитаната им плячка. Остров Хендерсън не е много голям – размерите му са 9,5 на 5 километра. Затова и многохилядната популация от плъхове поставя под заплаха популациите на много видове местни редки птици, част от които са ендемични за острова. Това налага Кралското общество за защита на птиците да вземе решение за принудително изтребване на плъховете – както на Хендерсън, така и на намиращите се наблизо острови.
За целта с успех (разбира се, не за плъховете) е използвана отровата бродифакум. Но в случая с остров Хендерсън нещо се обърква и съвсем скоро след дератизацията, популацията от плъхове отново се възстановява и на практика достига до предишните си мащаби – по оценки на специалистите надхвърля над 100 000 представители на вида.
Възниква въпроса, кой е виновен и какво следва да се предприеме? За да разберат, как плъховете на остров Хендерсън са успели да преживеят “геноцида” и да възстановят числеността на популацията си, биолозите провеждат ДНК анализи на оцелелите плъхове. Става ясно, че “родоначалници” на новата популация са плъхове точно от остров Хендерсън, а не от някой от близките острови, които случайно са били пренесени.
Освен това, ДНК анализите показват, че популацията е преминала през т.нар. “тясно място” – минимален брой индивиди, до който е била намалена числеността, като оцелелите поставят началото на новото увеличаване на популацията. Учените установяват, че обработката с отрови са успели да преживеят около 50 плъха. Дали са били устойчиви на отровата или просто им е провървяло? Точен отговор на този въпрос също е намерен – оцелелите не са проявили резистентност към бродифакума. Това означава, че оцелелите 50-тина плъха по някакъв начин са успели да избягнат примамките с отрова и да преживяват с други храни. Изследователите свързват това с проливния дъжд, който се е излял на острова малко преди масовата дератизация. Явно оцелелите 50 от 100 000 плъха са решили, че избуелите растителни храни – треви и плодове – са им по-привлекателни, отколкото заредените с отрова “вкусотии за мишки”, приготвени от специалистите.
В новата операция по унищожаване на плъховете на остров Хендерсън, учените ще подходят много по-прецизно – предвижда се мониторинга на популацията им да продължи до тогава, докато се установи, че на острова не е останал и един жив екземпляр от тях.
0 коментара:
Публикуване на коментар