Преди почти 3200 години фараонът Рамзес III става жертва на заговор. Убийците му са бързо заловени, съдени и наказани по законите от онова време. Край на разследването, край на случая.
Три хилядолетия “веществените доказателства” и материалите от “следствието” събират прах в архивите на световната история, а фараонът води “нормален задгробен живот”. В средата на XIX век обаче, Рамзес III попада в полезрението на представителите на новата по онова време наука – египтологията. След като се научават да разчитат древните йероглифи, учените започват наред да превеждат всичко, което е достъпно за превеждане.
 |
| входът към DB(ТТ)-320 |
 |
| Мумията на "Неидентифициран мъж Е", т.нар. "Крещяща мумия" |
Още през XIX век египтолозите, които вече са били наясно с обстоятелствата около смъртта на Рамзес III, се опитват да изследват мумифицираните му останки. Но това се оказва неизпълнима задача, защото бинтовете, с които е омотано тялото му, са толкова добре промазани със смоли, че учените се опасяват да не увредят мумията при развиването ѝ. Мумията е изпратена в музея в Кайро и за Рамзес III отново настават години на спокоен вечен сън.
 |
| Саркофагът на "Крещящата мумия", оставен без изписано името на положения в него |
В началото на XXI век Хавас започва няколко проекта по изследване на царски мумии. Така е открита мумията на царица Хатшепсут, а по-късно става ясна и точната причина за смъртта на фараон Тутанкамон.
Съдебно-медицинската експертиза не отминава и мумиите от царския тайник ТТ-320. Но преди да се занимаят с Рамзес III, учените се фокусират върху изследването на останките на друг човек, които открай време са загадка за учените. Става дума за мумията на “неизвестен мъж Е”, известна сред специалистите като “Крещящата мумия”.
 |
| Следите от механичното притискане на врата на "Крещящата мумия" |
Втората съпруга на Рамзес, Тий (Тейе), решава да убие съпруга си и да качи на трона своя син, в ущърб на избрания от фараона наследник. Заговорът успява само донякъде. Фараонът загива, но съзаклятниците са заловени, съдени и осъдени на смърт от приемника на убития – фараон Рамзес IV, който законно наследява трона на баща си.
В третия от петте дълги списъка с имена на осъдени в процеса, записани в Торинския папирус, е посочена и съдбата на принц Пентаур: "… Пентаур, когото наричаха с друго име. Той беше повикан заради заговора, който той направил с Тий, своята майка, когато тя сквернословила заедно с жените от харема, за да вдигнат бунт срещу господаря си. Той беше повикан пред дворцовите следователи, за да го разпитат. Те го признаха за виновен. Оставиха го на място. Той сам се уби”.
От записаното излиза, че Пентаур не е истинското име на принца ("…когото наричаха с друго име”), и че според присъдата на съда най-вероятно му е било заповядано да се самоубие.
От самото начало учените са заинтригувани от необичайния начин, по който е мумифицирано тялото: юношата, на около двадесет години, е погребан в разрез с всички правила, все едно е извършил страшно престъпление и е наказан, оставяйки го без надежда за достоен задгробен живот. Вътрешните му органи не са премахнати, влагата от тъканите не е извлечена докрай, балсамиращите смоли са излети директно в устата на трупа, а за да е пълно наказанието, тялото е завито с “нечестивата” според поверията на египтяните козя кожа и навеки е оставено без изписано името му. Все пак, дори и нестандартна, това до някаква степен е мумия. От този факт изследователите стигат до заключението, че останките принадлежат не на обикновен престъпник, с чието тяло никой не би се церемонил, а за знатна особа, която обаче е наказана заради извършено злодеяние.
Мъчителната агония, в която е застинало лицето на “Крещящата мумия”, учените обясняват съвсем прозаично: не става дума за предсмъртните страдания на Пентаур, а в посмъртното “поведение” на мумиите – с течение на времето и стареенето им, при някои се наблюдава извиване на главата назад.
След появата на тази хипотеза, учените решават, да проведат генетични тестове, за да се потвърди или отхвърли предположението за роднинска връзка между Рамзес III и "Неизвестен мъж Е". Генетиците потвърждават, че с голям процент сигурност може да се твърди, че “Неизвестен мъж Е” е син на Рамзес III. Излиза, че древните египтяни са знаели как да наказват подобаващо сурово: три хилядолетия баща и син, жертва и заговорник, са били принудени да търпят взаимното си присъствие.
 |
| Компютърна томография на мумията на Рамзес III. Виждат се пораженията от раната, нанесена в областта на врата на фараона |
Дори и изследването им е извършено едновременно. През 2012 година в медицинското списание The British Medical Journal са публикувани резултатите от мумиите на Рамзес III и Пентаур – баща и син.
Изследването с помощта на компютърна томография (КТ) подсказва освен това и по какъв начин принцът е бил принуден да се самоубие. По кожата на врата му са открити следи, които говорят, най-вероятно, за душене.
Томографът успява да надникне под погребалните бинтове на мумията на Рамзес III (и сега е невъзможно да се свалят, без да бъде повредена мумията). С помощта на съвременната технология обаче стават ясни подробности за убийството, извършено преди 3200 години. Учените за пръв път получават доказателство, потвърждаващо историята, описана в Торинския папирус. До онзи момент все още не е съвсем ясно, дали фараонът загива в резултат на заговора и как точно се е случило това.
 |
| Мумията на Рамзес III |
При подготовката на тялото за балсамиране, обаче, древните балсаматори са се постарали да заличат раната. Врата на фараона е покрит с многослоен “шал” от ивици тъкан, а вътре в раната е поставен уаджет – амулетът “окото на Хор”, който според египетските поверия притежава целебни свойства дори и след смъртта.
Подробностите, описани до тук, стават известни още през 2012 година. Какъв тогава е поводът, отново да се заговори за Рамзес III през март 2016 година? Поводът наскоро изнесената нова информация за убийството, извършено преди почти тридесет и два века. И тази информация буквално е изсмукана от пръстите, или по-точно – от големия пръст на крака на фараона.
 |
| Саркофагът на Рамзес III |
От книгата журналисти научават за новите подробности около убийството на Рамзес III и отправят запитване до авторите. В отговор Сахар Салем разяснява някои от изводите си.
Става ясно, че убийците са били най-малко двама. Компютърната томография показва, че големият пръст на крака на фараона е отсечен с оръжие от типа на секира или меч. Поради това, че липсват признаци раната да е заздравяла, Сахар Салем смята, че тя е нанесена непосредствено преди смъртта на фараона.
“Раната на крака анатомично е далеч от раната, открита по-рано на врата на жертвата. Формата на натрошените кости на пръстите на крака показва, че раната на крака и раната на врата са нанесени с различни оръжия. Следователно, един от убийците, въоръжен със секира или меч, е нападнал фараона в лице, докато вторият убиец, въоръжен с нож или кинжал, е атакувал в гръб. Двамата убийци са действали едновременно”, обяснява Сахар Салем в писмо, адресирано до изданието Live Science.
 |
| Томографията показва погребалните бинтове, използвани да се замаскира липсващият пръст на крака на фараона |
Подобни открития нагледно разкриват същността на човешката природа и коварството на съдбата. Освен за ефективността на методите, с които съвременната наука се сдобива като резултат от технологичния прогрес, цялата история говори и за още нещо – ефективността на съдебната система на Древен Египет.
А заговорите, целящи премахването на владетели, са част от човешката история и египтяните изобщо не са първите, употребили този метод на “политическа борба”.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар