Фридрих I Хоенщауфен е син на Фридрих II Едноокия,
херцог на Швабия. Племенник е на император Конрад III. През 1147 година, след като баща му почива, той става херцог на Швабия под името Фридрих III. Като Швабски херцог взема участие във Втория кръстоносен поход, по време на който, благодарение на храбростта и доблестта си, си извоюва всеобщо уважение.
След завръщането му в Германия, чичо му –
император Конрад III, препоръчва на васалите си да изберат Фридрих за негов наследник на трона на кралството, обединяващо римски и немски земи. Конрад почива през февруари, а на
4 март 1152 година Фридрих заема мястото му на престола. Тържествената коронация за римско-немски крал е на 9 март 1152 година в Аахен. От
18 юни 1155 година Фридрих, херцог на Швабия и римско-немски крал е коронован от папа Адриан IV в църквата “Св. Петър” за
император на Свещената Римска империя.
Фридрих I Барбароса е изключително динамична и необикновена личност. Това го прави част от много легенди на немския фолклор и литература. Барбароса (Червената брада) е един от най-известните представители на династията
Хоенщауфен. Съвременниците му го уважават заради ума и безупречната му репутация на справедлив рицар.
Умее да ръководи. Фридрих I Барбароса успява да събере огромна за времето си армия. Основната сила на войската му е тежката, обкована в железни доспехи конница. Извършва пет похода срещу непокорните градове в Италия. Напълно разрушава Милано, а през
1189 година заедно с френския крал Филип II Август и английския крал Ричард I Лъвското сърце застава начело на
Третия кръстоносен поход. Походът се насочва към Константинопол и докато преминава през византийските територии, Фридрих Барбароса е посетен от пратеници на
братята Асен и Петър с предложение да му бъде предоставена 40-хилядна армия от българи и кумани, ако императорът гарантира освобождаването на България от Византия. Фридрих Барбароса отказва да поеме такъв ангажимент, но последвалият конфликт между него и византийския император
Исак II Ангел, изиграва решаваща роля за успеха на въстанието на Асен и Петър, чрез което Втората Българска държава възкръсва след византийското владичество.
 |
| Смъртта на Барбароса |
 |
| Описание в средновековна хроника на удавянето на Барбароса |
През март
1190 година армията на Фридрих преминава Босфора и се отправя през Киликия и Мала Азия към Светите земи. През юни същата година се случва трагедия. Престарелият вече Фридрих Барбароса, който се слави като изключително добър плувец, решава да премине сам през планинската
река Салеф в Лидия. Версията за смъртта му твърди, че конят на императора се подплашва от буйните води на реката, Барбароса пада, удря главата си в камък и се удавя.
Другата версия, разказвана в легендите, твърди, че Фридрих I е нападнат и убит от отряд сарацини, а телохранителите и приближените му, за да запазят духа на войската, решават да скрият истината и да представят случая като инцидент с удавяне.
Векове по-късно, планирайки нападението срещу Съветския съюз, Адолф Хитлер кръщава секретните си планове
“Операция Барбароса” в памет на Фридрих I.
-----------
За още новини
харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар