Най-древната изследвана до момента човешка ДНК може да "пренапише" историята на вида ни

Учени са успели да възстановят част от най-древната човешка ДНК последователност от проби, взети от фосилизираните останки на 430 000 годишен зъб и бедрена кост, открити в северна Испания. Резултатите от съставянето на ДНК-профила може да се окажат от особена важност, тъй като “пренаписват” историята на еволюцията на праисторическите предци на човешкия вид, в това число и тези, от които е произлязъл съвременният човек.

През 1997 година археолози започват разкопки в Сиера де Атапуерка в северна Испания. На мястото, известно като Sima de los Huesos, или в груб превод “ямата с костите”, са открити над 6500 фосилизирани фрагмента от кости и повече от 500 отделни останки от зъби. Находките са от най-малко 28 скелета, датирани на възраст около 430 000 години. Черепите на тези човекоподобни същества са с признаци за начално формиране на типичните за неандерталците масивни кости над очните кухини. Базирайки се на тези белези археолозите предполагат, че съществата са представители на ранните неандерталци, чийто вид се смята, че е напълно еволюирал 100 000 години по-късно.

Екипът археолози по време на разкопките

Новите резултати, за които учените съобщават в статия за списание Nature, от частично възстановената ДНК показват, че останките не са на ранни представители на неандерталците, а на напълно “развитият” и познат на науката Homo neanderthalensis.  Новото изследване освен, че праща 100 000 години назад във времето съществуването на неандерталците, но също така сочи, че неандерталците и друг близък до човека вид – Денисовския човек, чиито останки са открити на хиляди километри от Испания, в южна Сърбия – вече са били окончателно разграничени, по времето, когато са погребани неандерталците от Sima de los Huesos.

Ако бъдат потвърдени тези заключения, откритието ще се окаже изключително важно, тъй като измества със стотици хиляди години назад във времето момента, когато предците на съвременния човек са се обособили в собствения си еволюционен път, разграничаващ ги от неандерталците и денисовския човек. Това е така, защото при предишни генетични изследвания беше установено, че предците ни са се отделили от неандертало-денисовската линия преди между 315 000 и 540 000 години. Но ако напълно развити неандерталци са живели преди 430 000 години, то тогава нашият пряк предшественик се е появил много по-рано – вероятно преди около 750 000 години, пишат учените в статията за Nature.

Цялата тази плетеница поставя много въпроси около произхода на нашия вид. За момента, заподозреният като наш пряк прародител е Homo heidelbergensis (Хайделбергския човек), но това допускане може да се окаже невярно, тъй като видът не е бил еволюирал по времето, когато собственият ни вид вече се е бил обособил и отделил от неандерталците и денисовския човек. Това от своя страна води до заключението, че друг праисторически предтеча е дал началото и на трите вида. За момента учените го наричат Homo antecessor, и описанието му се основава на останки, открити също в Испания, но датиращи отпреди 900 000 години.

Homo heidelbergensis

И за да е още по-сложна плетеницата от човекоподобни, възникват и нови въпроси. Например, извлечената от клетъчните ядра ДНК от останките в Sima de los Huesos показва, че костите са принадлежали на неандерталци, но някои от митохондриалните ДНК, извлечени от други части на клетките сочат, че поне един от 28-те индивида е пряко свързан с Денисовския човек. На какво се дължи това, за момента остава неизяснено, но учените изказват предположение за съществуването на неизвестен човешки вид, мигрирал от Африка към Евразия. Докато не бъдат открити нови останки, всяка изказана хипотеза ще е просто поредица от спекулации.