Отлагането на важни решения и действия за по-късно – т.нар. прокрастинация – може да се окаже полезна за по-продуктивната работа на човек по решаването на проблеми. Това твърди Адам Грант, професор от Уортънското бизнес училище в САЩ и автор в New York Times.
Ученият предполага, че отлагането на извършването на някаква дейност, всъщност дава на човек време да помисли и да подходи по-творчески към проблема. По време на участието си в ефира на BBC Radio 4, Грант подчертава, че “мисленото блуждаене” позволява да се открият по-оригинални решения, отколкото бързата реакция.
Според думите на учения, теорията му се потвърждава с примери, оставени ни в историята от видни политически и обществени фигури. Например, две от най-ярките речи в историята на САЩ – произнесената от Ейбрахам Линкълн реч при откриването на мемориалното гробище в Гетисбърг, и “програмната” реч на Мартин Лутър Кинг “Имам една мечта”. По думите на Грант, и президентът, и проповедникът са размишлявали и работили върху речите си дълго и в детайли, но едва в последния момент, преди да се изправят пред публика, са написали същинските текстове, каквито са ни познати.
Ученият посочва и още един пример. Леонардо да Винчи рисува “Мона Лиза”, превърнала се в един от най-загадъчните шедьоври, цели 16 години, като постоянно отлага работата върху картината. Понякога дори се съмнявал, дали ще завърши творбата.
Теорията си Адам Грант формулира на база наблюденията върху студентите си. Той твърди, че след като “изтърват сроковете” заради прокрастинация, по правило постигат по-добри резултати.
Съветът на професора е, ако сте от тези, които обичат да оставят нещата за после, по-малко да се вините и да се тревожите. А също така, да помните, че може да се сетите за по-продуктивен начин да се справите със задачите, стига да се научите да не се препирате сами себе си и търпеливо да изчаквате.
0 коментара:
Публикуване на коментар