Трябва да се подчертае, че наблюденията на терен през много дълъг период са провеждани на едни и същи територии. Разнообразието на манипулациите, които маймуните използват, водят учените до идеята, че за социалната култура на шимпанзетата може да се научи много повече, ако наблюденията обхванат по-голям брой семейства от различни региони и общности. Така се ражда проектът PanAf (от Pan – родовото име на шимпанзетата и Af – Африка), благодарение на който учените откриват нещо наистина удивително и интересно, а именно – своеобразните купчини от камъни, които шимпанзетата струпват на камари. Такова поведение навежда учените на идеята, че при шимпанзетата има някаква зачатъчна форма на културни ритуали.
Приматолози от Института по еволюционна антропология към Обществото “Макс Планк”, заедно с колегите си от други научно-изследователски центрове, в продължение на няколко години наблюдават поведението на маймуните от няколко десетки места по цяла Африка. За да не смущават с присъствието си животните, учените са използвали няколко различни варианта на наблюдение – маскирани наблюдателни камери и подобни технологии.
В статия за Scientific Reports авторите описват каменни купчини, събрани край стволове на дървета или пък в хралупи в основата на дърветата. Създава се впечатлението, че камъните целенасочено са струпани на камари. Видео, направено в близост до такива камари, показва как пристигнало от някъде шимпанзе взема камък – или от самата купчина, или лежащ наблизо – и го хвърля по дървото, едновременно с това издава и характерен звук. “Ритуалът” се извършва предимно възрастни мъжки, обаче са забелязвани и по-млади мъжкари, както и самки, да “замерват дървото с камък”.
Учените смятат, че точно по този начин са се формирали купчините камъни в подобни места. Преди в хралупата на дървото да се съберат достатъчно, или преди купчината да стане достатъчно голяма, шимпанзетата си носят камъните от друго място, а после започват да използват събралият се “запас”. Възможно е и друго поведение – първо да са събирали достатъчно камъни, за да са им под ръка, а после да идват периодично на мястото и да мятат камъните по набелязаното дърво.
Трябва да се направят две пояснения. Първо, подобно поведение не е разпространено повсеместно: каменни купчини са установени само на четири от общо наблюдаваните тридесет и девет участъка. Иначе казано, в някои популации шимпанзетата изпълняват този “ритуал”, докато в други не се практикува.
Второто, което и по-важно: смисълът на това действие остава неразбираем за учените. Чрез тази манипулация шимпанзетата не се сдобиват с храна; нямат зрители, които да впечатлят, т.е. извършваното не е някакъв ритуал от привличането на сексуален партньор; а липсата на някой, който да види случващото се, изключва и подражание с цел търсене на одобрение (макар че издаваният рев, съпровождащ хвърлянето на камъните се чува достатъчно далеч).
Наличието или отсъствието на каменни купчини не зависи от това, дали в местността има “запаси” от такива, както и от наличието на “подходящи” дървета. Преди старта на мащабния проект PanAf подобно поведение не е забелязвано, което не означава, че шимпанзетата са го измислили наскоро – просто наблюденията са единични и ограничени по териториален признак.
Разбира се, мнозина биха казали, че маймуните просто се занимават с глупости. Науката обаче не приема такива обяснения, още повече, че имаме ярък пример за противното – самите ние, Homo sapiens, всекидневно извършваме неща, които спокойно могат да бъдат определени като “занимаване с глупости”, но ако някой нарече така нещата, с които си “губим времето” не бихме се съгласили с него.
Авторите на изследването изказват предположението, че каменните купчини, създавани от шимпанзетата, може да са подобни на турове (гурии) или каирни – термините, с които археолозите наричат изкуствените съоръжения под формата на камара от камъни – често конични – известни още от праисторическите времена на човечеството. Хората са издигали каирни с най-различно предназначение – ползвали са ги като ориентири или пък за да обозначат място, на което са погребани нечии останки.
Тепърва предстои да се изясни какъв точно е смисълът на ритуала, извършван от шимпанзетата. Не е изключено да се окаже, че развитието на човешката култура е започнало далеч преди появата на същинския човек. Представяте ли си, какво би означавало, ако излезе, че някои магически ритуални действия сме наследили от предците си примати? И че историята на религиите и вярванията ни трябва, меко казано, да се търси още по-назад във времето?
0 коментара:
Публикуване на коментар