Формата на човешкия нос е възникнала случайно, твърдят учени

Японски учени са сравнили функционирането на носа при човек и приматите. Става ясно, че формата на носа ни е плод на еволюционна случайност, тъй като не е свързана по никакъв начин с възложените на този орган функции.

Изследването е проведено от специалисти от Университета в Киото, пише NewScientist. Учените сканират носните кухини на шест човека, четири шимпанзета и шест макака. След това, с помощта на компютър, моделират потоците на вдишвания и издишвания въздух, преминаващ през носовете.

Компютърен модел на вдишвания топъл и сух или студен и влажен въздух

Установяват, че при приматите вдишваният въздух се “климатизира” значително по-ефективно. Но когато с помощта на компютъра променят формата на човешките носове, правейки ги подобни на носовете на шимпанзетата, като запазват входните отверстия на същите места, не се наблюдава повишена ефективност.

От друга страна, да се твърди, че човек не получава затоплен въздух през носа си, е грешно. Освен носът ни, тази функция се изпълнява отчасти и от носоглътката. При човек тя е значително по-дълга, отколкото при приматите, защото участва и в процеса на говорене; благодарение на тази си анатомия, тя активно участва във филтрирането и затоплянето на постъпващия в организма въздух.

На база извършените изследвания, учените изказват предположението, че издаденият напред нос при човека се е формирал преди около 2-3 милиона години, през същият период от време, когато са се случили и промените във формата на човешкия череп. Увеличеният размер на мозъка е изисквал повече място, затова и организмът на човек се е променял така, че да му го освободи.