5.3.17

Преди 71 години, на 5 март 1946 година, Уинстън Чърчил изнася в Уестминстърския колеж във Фултън, щата Мисури, лекция, която впоследствие смята за своето най-важно публично изказване. Наричат я Фултънската реч, а също и началото на “студената война”.

Според 40-тия американски президент Роналд Рейгън, от Фултънската реч се ражда съвременния Запад – с американската водеща роля и глобално присъствие, НАТО и политиката на сдържане на комунизма, припомня ВВС в статия, по случаи годишнината.

Уинстън Чърчил произнася речта по покана на колежа Уестминстър във Фултън. На лекцията присъства и американският президент Хари Труман, който представя лектора пред публиката с думите: “Да ви представя мистър Уинстън Чърчил е една от най-големите привилегии за мен. Знам, че той има да ни каже нещо конструктивно”. 

Много изследователи изказват мнението, че не бива да се надценява ролята на личността в исторически аспект. Доводът им е, че кардиналното охлаждане на отношенията между бившите съюзници във Втората световна война щеше да се случи и без речта на Чърчил във Фултън.

А в речта си във Фултън Чърчил изброява общоизвестни и очевидни факти.
Нови в нея са само два момента – емоционалността в призива американците да не бягат от ролята на глобално лидерство и изразът “желязна завеса” ("iron curtain"), превърнал се в едно от забележителните политически клишета на XX век.


Радвам се да дойда в колежа Уестминстър този следобед и за мен е комплимент, че ми давате научна степен. Името Уестминстър някакси ми е познато. Струва ми се, че съм го чувал преди. Наистина, именно в Уестминстър съм получил много голяма част от образованието си по политика, диалектика, реторика и едно-две други неща. Всъщност и аз и вие сме образовани в същите или в подобни във всеки случай, сродни институции.
Също така е чест, вероятно уникална, за един частен посетител да бъде представен пред академична аудитория от президента на Съединените щати. Сред неговите тежки бремена, задължения и отговорности – нетърсени, но и от които не отстъпва – президентът е пропътувал хиляда мили, за да удостои и да увеличи нашата среща тук днес и да ми даде възможност да се обърна към тази сродна нация, както и моите собствени съотечественици отвъд океана, а може би и някои други страни. Президентът ви каза, че е негово желание, както съм сигурен е и ваше, да имам пълна свобода да дам истинския си и верен съвет в тези тревожни и смайващи времена. Аз със сигурност ще се възползвам от тази възможност и ще чувствам по-правилно да го сторя, тъй като каквито и да било лични амбиции, които да съм питаел в по-младите ми дни са били удовлетворени отвъд най-смелите ми мечти. Нека обаче да изясня, че нямам никаква официална мисия или статут от какъвто и да е вид и че говоря само за себе си. Тук няма нищо освен това, което виждате.
Следователно мога да позволя на ума си, с опита на цял живот да поиграе над проблемите, които ни сполетяха на утринта на абсолютната ни победа с оръжие и да се опитам да осигуря с колкото сила имам, че това, което сме спечелили с толкова жертви и страдание ще бъде запазено за бъдещата слава и безопасност на човечеството.

Съединените щати се намират в това време на върха на световната сила. Това е тържествен момент за американската демокрация. Понеже към първенството в силата също се присъединява вдъхващата страхопочитание отговорност пред бъдещето. Ако погледнете около себе си, трябва да усетите не само чувство за изпълнен дълг, но трябва също да чувствате и тревога да не би да паднете под нивото на постижението. Възможността е тук сега, ясна и блестяща и за двете ни страни. Да я отхвърлим или да я пренебрегнем или да я пропилеем ще докара върху ни всичките дълги упреци на последвалото време. Нужно е постоянство на ума, упоритост в целта и великата простота на решимостта да водят и управляват поведението на англоговорящите народи в мира, както го сториха и във войната. Ние трябва и вярвам, че ще се докажем равни на това сурово изискване.

Когато американските военни се заемат с някоя сериозна ситуация, те са свикнали да пишат на заглавието на директивата си „цялостна стратегическа концепция“. Има мъдрост в това, тъй като то води да яснота в мисълта. Какво тогава е цялостната стратегическа концепция, която трябва да напишем днес? Не е нищо по-малко от безопасността и благополучието, свободата и напредъкът на всички домове и семейства, на всички мъже и жени във всички страни. И тук говоря особено за хилядите къщни и апартаментни домове, където припечелващият се бори насред инцидентите и трудностите на живота да опази съпругата и децата си от лишения и да отгледа семейството си в страх от Бога или върху етични възгледи, които често играят своята мощна роля.

За да се даде сигурност на тези безброй домове, те трябва да бъдат защитени от два гигантски мародера, войната и тиранията. Ние всички познаваме страшните смущения, в които обикновеното семейство е потопено, когато проклятието на войната се спусне върху печелещият хляб и тези, за които работи и мисли. Ужасната разруха на Европа, с цялото ѝ изчезнало великолепие и на големи части от Азия, бие в очите ни. Когато замислите на зли мъже или агресивния подтик на могъщи държави разтурят в големи райони рамката на цивилизованото общество, скромните хора са изправени пред трудности, с които не могат да се справят. За тях всичко е изкривено, всичко е счупено, дори смазано на каша.
Когато стоя тук в този спокоен следобед с тръпки си представям какво всъщност се случва на милиони сега и какво ще се случи в този период, когато гладът дебне земята. Никой не може да изчисли, това, което е наречено „неоценената съвкупност на човешката болка“. Нашата върховна задача и дълг е да защитаваме домовете на обикновените хора от ужасите и нещастията на друга война. Всички сме съгласни с това.
Нашите американски военни колеги, след като са обявили тяхната „цялостна стратегическа концепция“ и са изчислили наличните ресурси, винаги преминават към следващата стъпка – именно, методът. Тук отново има широкоразпространено съгласие. Една световна организация вече е изградена с първична цел предотвратяването на друга война, ООН, наследникът на Обществото на народите, с решителното добавяне на Съединените щати и всичко, което това означава, вече работи. Трябва да осигурим нейната работа да е плодотворна, да е реалност, а не измама, да е сила за действие, а не само празни приказки, да е истински храм на мира, в който щитовете на много нации един ден могат да бъдат окачени, а не просто кабина във Вавилонската кула. Преди да отхвърлим солидните осигуровки на националното въоръжаване за самосъхранение, трябва да сме сигурни, че нашият храм е построен не върху подвижни пясъци или блата, а върху скала. Всеки, чиито очи са отворени, може да види, че пътеката ни ще бъде трудна, а също и дълга, но ако постоянстваме заедно, както направихме през двете световни войни – макар и не, уви, в интервала между тях – не се съмнявам, че ще постигнем общата си цел накрая.
Аз имам обаче едно определено и практично предложение за действие. Съдии и магистрати могат да бъдат установени, но те не могат да функционират без шерифи и полицаи. Обединените нации незабавно трябва да започнат да бъдат екипирани с международни въоръжени сили. По такъв въпрос можем само да се движим стъпка по стъпка, но трябва да започнем сега. Предлагам всяка от силите и държавите да бъде поканена да даде определен брой въздушни ескадрили за служба на световната организация. Тези ескадрили биха били обучени и подготвени в собствените си страни, но ще се местят в ротация от една страна в друга. Те биха носили униформите на собствените си страни, но с различни значки. От тях няма да се изиска да предприемат действие срещу собствена си нация, но в други отношения ще бъдат управлявани от световната организация. Това може да започне в скромен мащаб и би пораснало с растежа на доверието. На мен ми се искаше да видя това направено след Първата световна война и от все сърце вярвам, че може да бъде направено незабавно.

Въпреки това би било погрешно и неразумно да се повери тайното знание и опит с атомната бомба, които Съединените щати, Великобритания и Канада сега споделят, на световната организация, докато все още тя е в своята най-ранна възраст. Би била престъпна лудост тя да бъде захвърлена насред този все още развълнуван и необединен свят. Никой в която и да е страна не е спал по-зле в леглото си, понеже това знание и методът и суровите материали за приложението му понастоящем в голяма степен остават в американски ръце. Не вярвам, че всички ние щяхме да спим толкова спокойно, ако позициите бяха обърнати и ако някоя комунистическа или нео-фашистка страна беше монополизирала понастоящем тези средства на ужаса. Самият страх от тях лесно можеше да бъде употребен за налагане на тоталитарни системи върху свободния демократичен свят с последици, ужасяващи за човешкото въображение. По Божия повеля това не е така и имаме поне пространство за дишане, за да поставим дома си в ред преди тази опасност да трябва да бъде посрещната, а дори и тогава, ако не се щадят усилия, все още би трябвало да притежаваме толкова страховито превъзходство, че да наложим ефективи спирачки над неговата употреба или заплаха с употреба от други. В края на краищата, когато същностното братство на човека най-сетне е истински въплътено и изразено в световната организация, с всички необходими практически предпазни мерки, за да стане ефективно, тези сили биха били естествено поверени на тази световна организация.

Сега стигам до следващата заплаха от тези двама мародери, която заплашва къщата, дома и обикновените хора – именно, тиранията. Не можем да бъдем слепи за факта, че свободите, на които се наслаждават от индивидите из цялата Британска империя не са валидни в значителен брой страни, някои от които са много силни. В тези страни над обикновените хора се осъществява контрол чрез разни видове всеобхващащи полицейски правителства. Държавната власт се упражнява без задръжки или от диктатори или от компактни олигархии, действащи чрез привилегирована партия и политическа полиция. Не е наш дълго по това време, когато трудностите са толкова многобройни да се месим със сила във вътрешните работи на страни, които не сме покорили във война. Но никога не трябва да спираме да обявяваме с безстрашен тон великите принципи на свободата и човешките права, които са общото наследство на англоговорящия свят, и които чрез Магна Харта, Законът за правата, Хабеас Корпус, съд чрез съдебни заседатели и английския обичаен закон намират най-известното си изразяване в американската Декларация за независимост.
Всичко това означава, че народът на всяка страна има правото и трябва да има властта чрез конституционно действие, чрез свободни необременени избори, с тайно гласуване, да избере или промени характера или формата на управление, под които живее; свободата на словото и мисълта да царуват; съдилищата, независими от изпълнителната власт, неповлияни от която и да партия трябва да прилагат закони, които са получили широкото съгласие на големи мнозинства или са осветени от времето и обичая. Това са главните актове на свободата, които трябва да присъстват във всеки къщен дом. Това е посланието на британския и американския народи към човечеството. Нека да проповядваме това, което практикуваме – нека да практикуваме това, което проповядваме.
Сега изказах двете големи опасности, които заплашват домовете на хората: войната и тиранията. Все още не съм говорил за бедността и лишенията, които в много случаи са преобладаващото опасение. Но ако опасностите от война и тирания бъдат премахнати, няма съмнение, че науката и сътрудничеството могат да донесат в следващите няколко години на света, със сигурност в следващите няколко десетилетия, наскоро образовани в подострящата школа на войната, разпространение на материалното благополучие отвъд всичко, което досега се е случило в човешкото съществуване. Сега, в този тъжен и с притаен дъх момент, сме хвърлени в глад и нищета, които са следствието на нашата поразителна борба, но това ще отмине и може да отмине бързо и няма причина освен човешката глупост или подчовешкото престъпление, която да откаже на всички нации настъпването и наслаждението на епоха на изобилието. Често съм използвал думи, които научих преди петдесет години от един велик ирландско-американски оратор, мой приятел, г-н Бърк Кокран. „Има достатъчно за всички. Земята е щедра майка; тя ще осигури в голямо изобилие храна за всичките свои деца, ако те само култивират почвата ѝ в справедливост и в мир.“ Дотук считам, че сме в пълно съгласие. Сега, докато все още преследваме метода за реализиране на цялостната ни стратегическа концепция идвам до сърцевината на това, за което пропътувах до тук, за да изкажа. Нито сигурното предотвратяване на войната, нито продължителното издигане на световната организация ще бъдат постигнати без това, което наричам братската асоциация на англоговорящите народи. Това означава специална връзка между Британската общност и империя и Съединените щати. Това не е време за общи приказки и ще се осмеля да бъда точен. Братската асоциация изисква не само растящото приятелство и взаимното разбирателство между нашите две огромни, но сродни обществени системи, но продължаването на интимната връзка между нашите военни съветници, водеща до общо изучаване на потенциалните опасности, сходството на оръжията и наръчниците с инструкции, и размяната на офицери и кадети в технически колежи. Тя трябва да носи със себе си продължаването на сегашните средства за обща сигурност чрез общото използване на нашите военноморски и военновъздушни бази в притежание на една от двете страни по целия свят. Това вероятно ще удвои мобилността на американските военноморски и военновъздушни сили. В голяма степен тя би разширило мобилността на силите на Британската империя и може също да доведе, ако и като света се успокои, до важни финансови спестявания. Вече използваме заедно голям брой острови, повече може също така да бъдат поверени на нашия общ надзор в близкото бъдеще.
Съединените щати вече имат Постоянно отбранително споразумение с доминиона Канада, който толкова предано е привързан към Британската общност и империя. Това споразумение е по-ефективно от много от онези, които често са били правени под официални съюзи. Този принцип трябва да бъде разширен и до всички Британската общности с пълна взаимност. Така, каквото и да се случи и само така, ще бъдем сигурни самите ние и способни да работим заедно за висшите и прости каузи, които са ни скъпи и не предвещават зло никому. Накрая може да дойде – чувствам, че накрая ще дойде – принципът на общото гражданство, но това можем да се задоволим да оставим на съдбата, чиято протегната ръка мнозина от нас могат вече ясно да видят.
Има обаче един важен въпрос, който трябва да си зададем. Би ли била специална връзка между Съединените щати и Британската общност несъвместима с нашата първостепенна лоялност към Световната организация? Отговарям, напротив, това може би е единственото средство, чрез което организацията ще достигне пълния си ръст и сила. Вече съществуват специалните отношения на Съединените щати с Канада, които вече споменах и съществуват специалните отношения на Съединените щати с южноамериканските републики. Ние британците имаме нашето двайсетгодишно Споразумение за сътрудничество и взаимна помощ със Съветска Русия. Съгласен съм с г-н Бевин, външният министър на Великобритания, че може напълно да бъде петдесетгодишно споразумение що се касае до нас. Не целим нищо освен взаимна помощ и сътрудничество. Британците имат съюз с Португалия, ненарушен от 1384 г. и който даде плодовити резултати в критични моменти на отминалата война. Нищо от това не е в сблъсък с общия интерес от световно споразумение или световна организация, напротив, те му помагат. „В дома на моя Отец има много жилища.“ Специални асоциации между членове на Обединените нации, които нямат агресивна насоченост срещу която и да е страна, които не таят умисъл несъвместим с хартата на Обединените нации, далеч от това да бъдат вредни, са полезни и, както вярвам, належащи.
Говорих по-рано за Храма на мира. Работници от всички страни трябва да построят този храм. Ако двама от работниците се познават особено добре и са стари приятели, ако семействата им са смесени помежду си и ако имат „вяра в целите един на други, надежда в бъдещето един на други и снизходителност към недостатъците един на други“ – да цитирам едни добри думи, които прочетох тук онзи ден – защо да не могат да работят заедно по общата задача като приятели и партньори? Защо да не споделят инструментите си и така да увеличат работните сили един на друг? Наистина, те трябва да го сторят или иначе храмът може а не бъде построен или бъдейки построяван, може да се срути и всички ние отново ще се окажем необразоваеми и трябва да отидем и да се опитаме да учим отново за трети път в школата на войната, несравнимо по-сурова от тази, от която току що сме освободени. Тъмните векове може да се завърнат, Каменната епоха може да се завърне на искрящите крила на науката и това, което сега може да обсипва с неизмерими благословии над човечеството може дори да донесе неговото тотално унищожение. Внимавайте, казвам, времето може да е кратко. Нека не поемаме курса на позволяване на събитията да потекат докато е твърде късно. Ако ще има братска асоциация от вида, който описах, с цялата допълнителна сила и сигурност, които и двете ни страни могат да извлекат, нека да осигурим, че този велик факт да бъде известен на света и че той играе ролята си в успокояването и стабилизирането на света. Там е пътеката на мъдростта. Предотвратяването е по-добро от лекуването.
Сянка е паднала на сцените, толкова скоро осветени от съюзническата победа. Никой не знае какво Съветска Русия и нейната международна комунистическа организация възнамеряват да направят в непосредственото бъдеще или какви са границите, ако има такива, на техните екпанзиостични и прозелитиращи тенденции. Аз имам силно възхищение и уважение към храбрия руски народ и моя военен другар, маршал Сталин. Има дълбока симпатия и добра воля във Великобритания – и не се съмнявам тук също – към народите на вси Русии и решимост да упорстваме през много трудности и неуспехи в установяването на трайни приятелства. Ние разбираме нуждата на Русия да бъде сигурна по западните си граници чрез премахване на всякаква възможност за германска агресия. Ние приветстваме Русия на полагаемото ѝ се място сред водещите нации в света. Ние приветстваме нейния флаг по всички морета. Преди всичко, ние приветстваме постоянни, чести и растящи контакти между руския народ и собствения ни народ от двете страни на Атлантика. Мой дълг е обаче, а съм сигурен, че вие бихте искали да изложа фактите, както ги виждам пред вас, да поставя пред вас някои факти за настоящето положение в Европа.
От Шчечин на Балтийско море до Триест на Адриатическо море желязна завеса се е спуснала над континента. Зад тази линия лежат всички столици на древните държави от Централна и Източна Европа. Варшава, Берлин, Прага, Виена, Будапеща, Белград, Букурещ и София, всички тези известни градове и населенията около тях лежат в това, което трябва да нарека Съветската сфера и всички са предмет под една или друга форма, не само на съветско влияние, но и на много висока и в много случаи увеличаваща се степен на контрол от Москва. Единствено Атина – Гърция със нейното безсмъртно величие – е свободна да реши бъдещето си в избори под британско, американско и френско наблюдение. Доминираното от Русия Полско правителство бе насърчено да направи огромни и погрешни посегателства над Германия и масови експулсации на милиони германци в печален и невъобразим мащаб сега протичат. Комунистическите партии, които бяха много малки във всички тези източни държави на Европа, са издигнати до превъзходство и власт, далеч отвъд числеността им, и навсякъде се стремят да получат тоталитарен контрол. Полицейски правителства са взели надмощие в почти всеки случай и досега, освен в Чехословакия, няма истинска демокрация. И Турция, и Персия, са дълбоко обезпокоени и смутени от исканията, които са отправени към тях и от натиска, упражняван от правителството в Москва. Руснаците правят опит в Берлин да изградят една квази-комунистическа партия в тяхната зона на окупирана Германия чрез оказване на специални чрез услуги на група леви немски лидери. В края на боевете миналия юни американските и британските армии се оттеглиха на запад в съответствие с по-ранно споразумение до дълбочина в някои точки от 150 мили на фронт от почти 400 мили, за да позволим на руските ни съюзници да окупират това огромно териториално пространство, което Западните демокрации бяха завладели.
Ако сега Съветското правителство се опита, чрез отделно действие, да създаде про-комунистическа Германия в техните области, това ще предизвика нови сериозни трудности в британските и американските зони и ще даде на победените германци да се обявят на търг между Съветите и Западните демокрации. Каквито и заключения да могат да бъдат направени от тези факти, а те са факти, това определено не е Освободената Европа, за която се бихме да изградим. Нито е Европа, която съдържа съществените условия за траен мир.
Сигурността на света изисква ново единство в Европа, от което никоя нация не бива трайно да бъде отхвърлена. Тъкмо от кавгите на силните родителски раси в Европа произлязоха световните войни, които наблюдавахме или които са се случили в минали времена. Двукратно в нашия живот сме видели Съединените щати, противно на желанията и традициите им, противно на аргументи, чиято сила не е възможно да не се проумее, да бъдат въвлечени от неудържими сили в тези войни навреме за осигуряване на победата на добрата кауза, но само след като са станали страховити кръвопролития и опустошение. Двукратно Съединените щати е трябвало да изпратят няколко милиона от своите млади мъже, за да намерят войната, но сега войната може да намери която и да е нация, където и да живее между здрача и зората. Със сигурност трябва да работим със съзнателна целенасоченост за велико омиротворяване на Европа, в структурата на Обединените нации и в съответствие с тяхната харта. Това, чувствам, е отворена причина за политика от много голяма важност.
Пред желязната завеса, която се простира насред Европа са други причини са безпокойство. В Италия комунистическата партия сериозно е затруднено от това, че трябва да подкрепи претенциите на обучения от комунистите маршал Тито към някогашна италианска територия в началото на Адриатическо море. Въпреки това бъдещето на Италия виси на косъм. При все това, не можем да си представим регенерирана Европа без силна Франция. През целия си обществен живот съм работил за силна Франция и никога не загубих вяра в нейната съдба, дори и в най-мрачните часове. Не ще изгубя вяра сега. Все пак, в голям брой страни, далеч от руските граници и по целия свят, комунистически пети колони са установени и работят в пълно единство и абсолютно подчинение на наставленията, които получават от комунистическия център. Освен в Британската общност и в Съединените щати, където комунизмът е в най-ранен етап на развитие, комунистическите партии и пети колони представляват сериозно предизвикателство и опасност за християнската цивилизация. Това са мрачни факти за всекиго, който да ги изброява на утрото на победа, спечелена с толкова много прекрасно другарство по оръжие и в каузата на свободата и демокрацията, но бихме били твърде неразумни да не се изправим срещу им прямо докато остава време.
Изгледите са също обезпокоителни в Далечния изток и особено в Манджурия. Споразумението, сключено в Ялта, в което аз бях страна, беше крайно благоприятно за Съветска Русия, но то бе направено по време, когато никой не можеше да каже, че германската война няма да продължи и през цялото лято и есента на 1945 г. и когато се очакваше японската война да продължи още 18 месеца след края на германската война. В тази страна сте толкова добре информирани за Далечния изток и толкова предани приятели на Китай, че не е нужно да се впускам в подробности за ситуацията там.
Чувствах се задължен да изобразя сянката, която, както на запад, така и на изток, пада върху света. Аз бях висш министър по времето на Версайския договор и близък приятел на г-н Лойд-Джордж, който оглавяваше британската делегация във Версай. Аз самият не бях в съгласие с много от нещата, които бяха сторени, но имам много силно впечатление в ума си от онази ситуация и с болка я контрастирам с тази, която преобладава сега. В онези дни имаше високи надежди и безгранична увереност, че войните бяха свършили и че Обществото на народите ще стане всемогъщо. Аз не виждам или чувствам онази съща увереност или дори същите надежди в измъчения свят в настоящето време.
От друга страна отхвърлям идеята, че нова война е неизбежна, още повече че е предстояща. Тъй като съм сигурен, че съдбите ни все още са в ръцете ни и че държим силата да спасим бъдещето, чувствам дълга да говоря сега, когато имам случай и възможност да го направя. Не вярвам, че Съветска Русия желае война. Това, което желае е плодовете на войната и неопределеното разширение на нейната власт и доктрини. Но това, което трябва да обмислим тук днес, докато остава време, е трайното предотвратяване на войната и установяването на условия на свобода и демокрация колкото се може по-бързо във всички страни. Нашите трудности и опасности няма да бъдат премахнати като си затворим очите за тях. Те няма да бъдат премахнати като просто чакаме да видим какво ще се случи, нито ще бъдат премахнати чрез политика на помиряване. Това, което е необходимо е разрешаване и колкото по-дълго то се отлага, толкова по-трудно ще стане и по-големи ще станат опасностите за нас.
От това, което съм видял от нашите руски приятели и съюзници по време на войната, аз съм убеден че няма нищо, на което те повече да се възхищават от силата и към нищо нямат по-малко уважение отколкото към слабостта, особено военната слабост. Поради тази причина старата доктрина на баланс на силите и ненадеждна. Не можем да си позволим, ако можем да направим нещо, да работим в тесни граници, предлагайки изкушения за премерване на силите. Ако Западните демокрации застанат заедно в стриктно запазване на принципите на Хартата на Обединените нации, тяхното влияние за утвърждаване на тези принципи ще бъде огромно и никой не е вероятно да ги закача. Ако обаче те се разделят и се разколебаят в своя дълг и ако на тези всеважни години се позволи да отлетят, тогава наистина може всички ни да залее катастрофа.
Последният път го видях да идва и силно виках към моите собствени сънародници и към света, но никой не обърна внимание. До 1933 или дори до 1935 г. Германия можеше да бъде спасена от ужасната съдба, която я е застигнала и всички ние можеше да бъдем пощадени от нещастията, които Хитлер отпусна над света. Никога в историята на е имало война, толкова лесна за предотвратяване чрез навременно действие от тази, която току-що опустоши такива големи части от земното кълбо. Тя можеше да бъде предотвратена, по мое вярване, без гръмването на един патрон и Германия можеше да е силна, просперираща и почитана днес, но никой не слушаше и един по един всички бяхме засмукани в ужасния водовъртеж. Със сигурност не трябва да позволим това отново да се случи. Това може да се постигне само ако се постигне сега, през 1946 г, добро разбирателство по всички точки със Русия под общата власт на Организацията на обединените нации и чрез поддържането на това добро разбирателство в много мирни години от световния инструмент, подкрепян от цялата сила на англоговорящия свят и неговите връзки. Това е решението, което с уважение ви предлагам в това обръщение, на което съм дал заглавието „Сухожилията на мира“.
Нека никой не подценява трайната сила на Британската империя и общност. Понеже виждате 46-те милиона на нашия остров, тормозени за хранителните си доставки, от които отглеждат само половината, дори и във военно време или защото имаме трудности да рестартираме индустриите си и износната търговия след 6 години на страстно военно усилие, не предполагайте, че няма да преодолеем тези мрачни години на лишения, както сме преодолели през славните години на агония или че след половин век няма да видите 70 или 80 милиона британци, разпространени по света и обединени в защита на нашите традиции, нашия начин на живот и световните каузи, които вие и ние прегръщаме. Ако населенията на англоговорящите общности бъде прибавено към това на Съединените щати с всичко, което такова сътрудничество включва във въздуха, в морето, по целия свят и в науката, и индустрията, и в моралната сила, не ще има треперещо, несигурно равновесие на силите, което да предложи изкушението си на амбицията или авантюрата. Напротив, ще има непреодолимо уверение за сигурността. Ако предано се придържаме към Хартата на Обединените нации и вървим напред с невъзмутима и трезва сила, нестремящи се към земята или богатството на никого, нестремящи са да наложим произволен контрол над човешките мисли; ако всички британски морални и материални сили и убеждения бъдат присъединени към вашите собствени в братска асоциация, главните пътища на бъдещето ще бъдат разчистени, не само за нас, но за всички, не само за нашето време, но за век напред.

0 коментара:

Публикуване на коментар