28 февруари 2017 г.

Моделът на Бор, според който електроните се движат по кръгови орбити около атомните ядра, подобно на планетите, обикалящи около Слънцето, позволява да се обяснят химичните и оптичните свойства на атомите. За тази си разработка Нилс Бор е удостоен през 1922 година с Нобелова награда. 

Опитите, които Фарадей провежда докато изучава протичането на електрически ток през течности, дават представа за електричеството като отделни, единични заряди. Големината на тези заряди е определена при проучването на протичането на електрически ток през газове. А откриването на самопроизволното разпадане на атомите довежда до идеята, че атомите са много сложно устроени частици. През 1911 година Ърнест Ръдърфорд открива атомното ядро и предлага един от първите модели, обясняващи строежа на атома.

На 28 февруари 1913 година датският физик Нилс Бор излага своята теория за строежа на атомите, в която електроните не се подчиняват на законите на класическата физика. Според теоретичния му модел, електроните обикалят около атомното ядро по стационарни кръгови орбити. Нилс Бор въвежда понятието за квантовото съотношение между радиуса на орбитата и скоростта на електрона.

По-късно теорията на Бор е допълнена и преосмислена. На нейно място, но опирайки се а постулатите ѝ, се появява квантовия модел за строежа на атома и квантовата теория.


0 коментара:

Публикуване на коментар