За пръв път Xenoturbella е описана през 1949 година. Организмът няма нивто очи, нито мозък, нито храносмилателна система – има само малка уста, в която попада храната, а после, пак от същото място, се изхвърлят отпадъците от храносмилателния процес.
Първите генетични тестове показват, че “лилавия чорап” е мекотело. Но много скоро става ясно, че учените са анализирали грешната ДНК – вместо на организма, са направили ДНК секвенция на неговата храна (някои зоолози предполагат, че на етапа личинки, Xenoturbella представляват паразити за мекотелите). Възниква нова теория – Xenoturbella е потомък на развити животни, които с течение на еволюцията са загубили повечето от характерните си черти.
И едва наскоро, по време на експедиция в Тихия океан, от дъното с помощта на подводни роботи са заснети четири нови вида, родствени на Xenoturbella същества. Учените вече точно могат да посочат мястото на тези животни в системата за биологична класификация.
Генетичен анализ показва, че “лилавите чорапи” спадат към едни от най-примитивните животни на планетата. Xenoturbella са същества от сродна група на ацеломорфите, вътре в ксенацеломорфите. Последните от своя страна са сестринска група на Nephrozoa (първичноустни и вторичноустни), или само на първичноустните.
Но въпросите около “лилавите чорапи” не се изчерпват само с определянето на класификацията им. Водещият автор в изследването Грег Роуз обяснява в интервю за BBC News, че учените никога не са наблюдавали как “лилав чорап се храни”. Според учения, устата на животното е малка, липсват зъбили или всмукващ хобот. Затова и не е ясно, как организмът успява да отчупва парчета от мекотели, като мидите.
0 коментара:
Публикуване на коментар