Хората от неолита са желаели и след смъртта "да останат" част от общността

Неолитен каирн - каменна "пирамида" в Шотландия

Епохата на неолита, с която завършва каменния век, е белязана от появата и бързото разпространяване на земеделието. По това време Европа е залята от миграционни вълни. Една от проявите на миграцииите е промяната, която настъпва в погребалните ритуали. Из целия Стар континент се появяват т.нар. мегалитни гробници – места за погребения на множество хора в големи каменни съоръжения. Не е изключено, че те са използвани не само “по предназначение”, а и за извършване на ритуали, загубили се през вековете. Проучванията на такива погребения дават възможност да се разбере по-добре какви са били обществата от епохата на неолита.

В статия за списание PLOS One е описано едно подобно погребение, намиращо се в Алто де Рейносо в северна Испания. В него се открити останките на най-малко 47 възрастни и деца, живели преди около 6000 години. Мястото е използвано за погребения в продължение на не по-малко от сто години. ДНК анализи показват, че в мегалитната гробница са погребани членовете на няколко семейства, формирали някакъв вид група, живееща съвместно. Членовете на тази общност са се занимавали с отглеждането на земеделски култури, и вероятно са развъждали овце и кози. Доколкото е възможно да се съди по останките им, здравето на тези хора предполага, че са водели уседнал начин на живот.

Останките, открити в гробницата от неолита в Алто де Рейносо

Погребенията в “погребалната камера” са на три слоя. В най-долния слой останките са на тясно свързани с роднински връзки хора. В някои от случаите членовете на едно семейство са полагани рамо до рамо. По останките от горните слоеве се забелязват следи от някакви манипулации. При част от скелетите липсват отделни части (в повечето случаи – черепите), което може да е свидетелство, че погребалните ритуали са се променяли по това време.

Реконструкция на колективното погребално място от Алто де Рейносо

Авторите на статията твърдят, че изследването им е първото, в което се доказва, че неолитните общности са съществували не само приживе на хората, от които е била съставена, но и след смъртта на членовете ѝ. “Това, че хората са предпочитали “общностните” погребални съоръжения пред индивидуалните гробове, показва съществените промени в социалната идентичност”, пише водещият автор на изследването Курт В. Алт от Дунавския частен университет.