Откритието на Галилео Галилей, което дава начало на съвременната астрономия

През нощта срещу 7 януари 1610 година италианският учен и астроном Галилео Галилей прави едно от първите големи открития в астрономията. На този ден той насочва изобретението си, което нарича телескоп, в посока към мястото на небесната сфера, където се намира по това време гигантът на Слънчевата система – планетата Юпитер. С помощта на 32-кратното увеличение, което има телескопът му, Галилео открива четирите най-големи спътника на Юпитер. Днес тези спътници се наричат Галилееви.

За откритието си Галилео Галилей пише в съчинението “Звезден вестник” и благодарение на това описание съвсем скоро става най-известния учен в цяла Европа. Книгата се ползва с небивал успех и дори короновани особи бързат да си поръчат на италианския астроном, да им изработи и на тях телескопи.
Няколко телескопа Галилей подарява на сената на Венеция, а в знак на благодарност за дарението Галилео е назначен за пожизнен професор със заплата от 1000 флоринта.

По същото време друг учен, немският астроном Симон Мариус (1573 – 1624 година) също открива четирите големи спътника на Юпитер. Той им дава имената, с които са разпознаваеми и днес – Йо, Европа, Ганимед и Калисто. Така се случва, че за историята Галилео Галилей е откривател на спътниците, а техен “кръстник” е Симон Мариус, който им дава имена на герои от гръцката митология (Йо, Европа и Калисто са любовници на Зевс - еквивалентът на Юпитер в гръцкия панетон на бговете; Ганимед пък е отвлечен от Зевс на Олимп, където става виночерпец на олимпийците). Фактите са неоспорими – Галилей първи съобщава на света за откритието си, докато Мариус пише своят труд Mundus Iovialis едва през 1614 година. Немският астроном освен това се хвали, като първооткривател на най-близката до нас галактика – Андромеда, но и в това не е първенец – арабските астрономи далеч преди него са знаели за съществуването й.



Най-голям от четирите спътника на Юпитер е Ганимед, който по диаметър е по-голям дори от планетата Меркурий. Под повърхността на Европа пък астрономите смятат, че се намира глобален океан. Йо се слави като спътника, на който действат най-мощните в Слънчевата система вулкани. Калисто пък е с впечатляващи по брой и размери кратери по повърхността си.

Юпитер има много слабo изразени пръстени, по подбие на другия гигант с системата ни – планетата Сатурн. Спътниците на Юпитер са ярки. Обикалят по достатъчни отдалечени от планетата орбити, така че лесно може да се наблюдават и със сравнително мощен бинокъл от Земята.

До днес осем автоматични сонди са изпратени от NASA за изследване на Юпитер. Най-важните данни за планетата са получени от апаратите “Pioneer”, “Voyager”, а по-късно и от автоматичната станция “Galileo”. Последната сонда, посетила Юпитер, е “New Horizons”, чиято крайна цел бе планетата Плутон.
Днес на астрономите са известни 67 спътника на Юпитер, като откритите от Галилей са най-големите.


-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>