Древните египтяни са установили периода на Алгол и са го ползвали за предсказания

Египетската богиня на небето Нут, разпростряла се над Земята. Човешките фигури представляват отделни звезди или цели съзвездия

Отдавна са изказани хипотези, че в митологичните текстове от Древен Египет се съдържат данни за различни астрофизически явления и феномени. С точност се знае, че като част от космологичните им разбирания, древните египтяни са създали календара си, в който дните са разделени на благоприятни и неблагоприятни, макар и основните принципи за тези календари не винаги да са видимо логично обосновани. Ново изследване на най-добре запазеният от дрвеноегипетските календари – Календарът от Кайро (Cairo Calendar), показва, че определянето на благоприятните и неблагоприятните дни може би се е ръководело от периодите на двойната система на звездата Алгол и естественият спътник на Земята - Луната.

В Древен Египет годината има 12 месеца, всеки от които по 30 дни. В края на всеки 12-месечен цикъл са добавяни 5 допълнителни дни. Календарът от Кайро (KK) е пример за такъв календар. Изработен е между 1244 - 1163 г. пр.н.е. и в него се съдържат предсказания за благоприятността на дните, записани под формата на митологични събития. В KK за всеки ден е направена прогноза. От доста време съществува хипотезата, че предсказанията са базирани на астрономични явления.

Карта на звездното небе със съзвездието Персей. Алгол е бетата от Персей

Себастиян Порцеду от Университета в Хелзинки, заедно с ръководеният от него екип, твърдят, че статистическият анализ на религиозните текстове в KK, който те са извършили е революционен, защото:

“Досега съществуваха само догадки, че митологичните текстове в Календара от Кайро описват астрономични феномени. Сега можем недвусмислено да заявим, че описаните в тях действия на многото божества пряко съответстват с периодичността в промените на звездната система Алгол и Луната”.

Според публикацията на екипа учени в Phys.org, изследването им на Календара от Кайро дава конкретни доказателства, че променливата звезда Алгол и периодичността в промяната на блясъка ѝ, са били познати и са служили гадаене и предсказване около три хилядолетия по-рано, отколкото се предполагаше до момента. Преди това изследване се смяташе, че Алгол е втората открита променлива звезда и това е откритие е документирано за пръв път през 1669 година от италианският астроном Джемианино Монтанари.



Авторите на новото изследване пишат:

“С работата си представяме доказателство, че 2,85-дневната периодичност в разпределянето на благоприятните дни според Календара от Кайро съвпада с периода на промените в яркостта на двойнозатъмнителната система Алгол за историческия период, когато е съставен KK”. 

Фрагмент от Календара от Кайро. В правоъгълника е ограден йероглифът, означаващ името на бог Хор

Нещо повече, учените твърдят, че “Алгол е представен от бог Хор и по този начин се е отъждествявал едновременно с божественото и царственото. Текстовете, описващи действията на Хор съвпадат с периодичността на промяната в яркостта на Алгол, която лесно можело да бъде доказана чрез най-обикновено наблюдение с невъоръжено око”.

Алгол е типичен представител на двойно затъмнителните звездни системи. Името ѝ идва от арабското  "раас ал гьол" - "главата на дявола". Наричат я още “главата на демона” или “главата на призрака”, а в китайските текстове е наричана “трупове на купове”. Алгол е бетата (втората по яркост) от съзвездието Персей.

Модел на типичната периодичност в промяната на яркостта на двойно затъмнителна звездна система

Главната звезда и компаньонът ѝ се движат около един общ за двойката център на тежестта. На всеки 2,85 дни едната от звездите застава – спрямо нашата гледна точка – пред по-ярката компонента, като така затъмнява блясъка ѝ.



Славата си на “главата на демона” Алгол дължи на митологичното чудовище горгоната Медуза. Заради промяната в светимостта си звездата може да се е асоциирала в космологичните виждания на древните гърци с “мигащото” около на Медуза, чийто поглед имал свойството да превръща в камък всеки, дръзнал да срещне погледа на горгоната.

Персей с главата на Медуза. Изображение от звездна карта от 1690 година

Другото небесно тяло, спрямо чиято цикличност са определяни благоприятните и неблагоприятните дни в Календара от Кайро, е Луната. Авторите на изследването вярват, че са установили и божеството, асоциирано с естествения спътник на Земята: “Открихме, че действията на бог Сет са свързани с периодичността в лунните фази, спрямо които са определяни и описвани добрите времена за Небето и Земята”, пишат авторите.



В Календара от Кайро, дните през които едновременно Алгол и Луната сияят ярко, са смятани за благоприятни, докато отслабването в блясъка на двете небесни тела определяло дните като “неблагоприятни”. За разлика от астрологичните схващания при други народи, за древните египтяни ефектите от въздействието на “небесните сфери” се разпростирало не върху отделните индивиди, а върху всички хора.

Сет и Хор благославят фараона Рамзес. Новото изследване твърди, че Сет се асоциира с Луната, а Хор с Алгол и промените в блясъка на тези две небесни тела е намерил отражение в Календара от Кайро.

Авторите на публикацията не очакват твърденията им да бъдат приети от всички.
“Бихме се отнесли скептично, ако някой започне да твърди, че – например, в Библията е записана информация за наличието на вода на Марс. Нашата теза е, че в религиозните текстове от Древен Египет се съдържа астрофизична информация за Алгол. За нас няма да е изненада, че има и ще има хора, които ще се отнесат скептично към това твърдение” 


-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>