Неизвестни досега текстове от епоса за Гилгамеш, разчетени върху открадната глинена таблица

Плочката с новите текстове. Вероятно е била открадната от иманяри по време на разкопки на древен Вавилон.

Специалисти по история на Дрвена Асирия и Вавилон от Университета на Лондон (UCL) съобщават, че откраднати глинени таблици с древен клинописен текст наскоро са станали притежание на музей в Ирак. На една от плочките са записани 20 неизвестни до момента строфи от епоса за Гилгамеш – най-старата литературна творба в човешката история. Откритието дава нови детайли за Гилгамеш, царят на Урук и Енкиду – "владетелят, създател на земята", когото бог Енки създава със замисъла да се противопоставя на Гилгамеш, но при срещата си двамата стават приятели.

Live Science съобщава, че става дума за колекция от 80 и 90 глинени таблици с размери 11 см x 9.5 см. През 2011 година са били закупени от Sulaymaniayh Museum в град Сюлеймания, Ирак. Предишният притежател на таблиците остава анонимен, но се знае, че е от хората, които “захранват” черния пазар с антични артефакти. Според ръководството на музея откупуването е било единственият възможен начин да се сдобие с безценната колекция, която някога е била открадната от историческа местност в Ирак.

Макар да не са известни подробности около появяването на бял свят на глинените плочки, както и детайлите около откупуването им, водещи специалисти са на мнение, че са намерена при иманярски разкопки на мястото на древен Вавилон. Датирането им е от периода на Стария Вавилон, т.е. от около 2003 – 1595 г. пр.н.е.

Текстът от таблиците е преведен от професора във факултета по езици и култури от Близкия и Средния Изток в UCL Фарук ал Рави, с помощта на Андрю Джордж – асоцииран декан на същия факултет. Двамата още в началото на работата по превода откриват, че записаното на една от глинените таблици представлява начални и крайни строфи от петата част от Епоса за Гилгамеш и текстът ѝ добавя нови интересни детайли.

В ранните преводи на епоса за Гилгамеш под Кедрова гора се подразбира гора от ливански кедър (на снимката).

В петата част се говори за Кедровата гора - мястото, където живеят боговете от митологията на древните месопотамски градове-държави. Описанието на вълшебната гора и приключенията на Гилгамеш и Енкиду в нея е дадено в 4 – 6 част от епоса за Гилгамеш. Гората е охранявана от полубожеството-великан Хумбаба и това е място, където властват тишина и спокойствие. Но в текста от новата плочка към петата част, преведен от Ал Рави, гората е представена в по-различна светлина.

“Може би най-изненадващото откритие, което следва от новите текстове е, че Кедровата гора в представите на древните вавилонци всъщност прилича на джунгла, огласяна от звуците на много екзотична фауна. Крясъци на маймуни, придружавани от трелите на най-различни видове птици - симфония (или какафония), която всеки ден е радвала слуха и доставяла удоволствие на Хумбаба”, пишат Ал Рави и Андрю Джордж в статия под заглавие: Back to the Cedar Forest: The Beginning and End of Tablet V of the Standard Babylonian Epic of Gilgamesh. “Става ясно, че Хумбаба не е “недодялан” великан, а изтънчен управител и поклонник на музиката, каквито са и царете на Вавилон. Но музиката, която той предпочита, е от по-екзотичен вид и се изпълнява от съвсем екзотични “музиканти”, пишат авторите на статията.

Статуя на Гилгамеш

Новият преведен текст гласи следното:
17 [Из] цялата гора се понесе песента на птица:
18 […] си отвръщаха една на друга, и шумът беше постоянен,
19 [Самотен(?)] щурец се включи  в хора,
20 […] пееха песните си, правейки… тръбите да звучат силно.
21 Гривек изстена, гургулица му отговари.
22 [От призивите на] щъркел гората ликува,
23 [от песните на] франколини, гората ликува още повече.
24 [Маймуни майки] пееха силно, малките им  крякаха:
25 [lкато оркестър(?)] от музиканти и барабанчици (?),
26 всеки ден отмерваха ритъма за радост на Хумбаба.

В текста се намират и още детайли от вътрешния морален конфликт, с който Енкиду и Гилгамеш се сблъскват, след като убиват Хумбаба – пазител на гората и приятел от детските години на Енкиду.

След убийството на Хумбаба и унищожаването на Кедровата гора, Енкиду изсича гората и изпотъпква цветята. После явно се разкайва за постъпката си. “В новия текст се усеща разкаянието му, след извършеният унищожителен акт. Безпокойството на Енкиду и Гилгамеш, пречупено през разбиранията на съвременния читател, може да се стори дори “екологично” нюансирано… Новооткритият текст с част от думите на Енкиду, добавя детайли, в които убийството на Хумбаба и унищожаването на Кедровата гора, се превръща за двамата в морално осъдим акт”, добавят авторите на превода.

303 “[Приятелю мой] ние изсякохме гората до голо,
304 [какво] ще отговорим пред Енлил и Нипур?
305 ‘[С] мощта си ти срази Пазача,
306 какво ти стана, та в гнева си, унищожи и гората?’ ”

Новите текстове още веднъж доказват, че въпреки хилядолетията, изминали от времето на написването им, епичните разкази за Гилгамеш все още има с какво да ни изненада, казват в заключение Ал Рави и Джордж.

Новооткритата клинописна таблица и преводът на текста от нея са изложени в музея в Сюлеймания, Ирак.