 |
Снимка от въздуха на западния вълнолом.
снимка: K. Xenikakis & S. Gesafidis / University of Copenhagen / humanities.ku.dk.
|
В античния свят и по-късно през византийската епоха, Коринт е един от най-големите търговски центрове. Възходът си дължи най-вече на прекрасното си географско положение – Коринтският провлак е точно на мястото, където полуостров Пелопонес се свързва със средната част на Гърция. На запад тясната ивица земя се мие от водите на Йонийско море, от изток – от Егейско море. Така градът контролира сухопътната връзка от южна Гърция към централните части, както и морските пътища от западната към източната част на Средиземно море.
Самият Коринт се намира на около три километра от морския бряг. Търговията се върти от двете пристанища – Лахей и Кенхрея. Главното пристанище е Лахей. Намира се на запад от града на брега на Коринтския залив, а вотирят е на изток, на брега на Сароническия залив.
 |
Останките от дървените кесони.
снимка: V. Tsiairis / University of Copenhagen / humanities.ku.dk.
|
Пристанището Лахей заемало площ от около 2,75 хиляди квадратни метра, простирайки се по протежение на бреговата ивица на 911 метра. Геофизични изследвания установяват, че днес то се намира на 45 метра навътре в морето спрямо съвременната брегова ивица. Пристанището Лахей се използвало повече от хилядолетие – между VI век пр.н.е.и VI век от новата ера. От 2014 година потопените останки на древното пристанище се проучват от археолози, в рамките на съвместен проект на Университета в Копенхаген и гръцкото Министерство на културата и спорта. През миналата година изследователите решават да се фокусират върху два обекта – ранно византийския вълнолом и входния канал, през който корабите са влизали в залива на пристанището.
Вълноломът е изграден от шест добре запазили се дървени кесона, чиято обща дължина достига 57 метра. Кесоните представляват дървени баржи, които някога са построени специално за да бъдат запълнени с бетон и да бъдат потопени. Така се превръщат в надеждна преграда срещу връхлитащите вълни на иначе откритият участък от брега, където се е намирало пристанището.
 |
Каменните бордове на входния канал в пристанището.
снимка: V. Tsiairis / University of Copenhagen / humanities.ku.dk.
|
Римските инженери са използвали метода с кесоните за изграждане на подобни конструкции още в края на I век пр.н.е., за което свидетелстват находки от Кесария Палестинска (Цезареа Маритима). Но досега никой не предполагаше, че такива съоръжения е имало и в Гърция. Нещо повече -датировката с радиовъглеродния метод показва, че този вълнолом е изграден в средата на V век. По-рано се предполагаше, че основните пристанищни съоръжения по цялото Средиземноморие са изградени още през античната епоха, а във времената на Византия само са поддържани и ремонтирани. Откриването на вълнолома поставя под съмнение тази гледна точка. Съоръжението е просъществувало около 150 лет – в края на VI или началото на VII век Лехей е разрушен.
За останките на входния канал, който водел във вътрешния залив на Лахей, се знае отдавна – на тях човек може да се натъкне на самия плаж. Но едва през миналата година археолозите придобиват представа за точните му мащаби. Става ясно, че дължината на каменните му бордове е около 55 метра.
0 коментара:
Публикуване на коментар