Кръщават гиганта Кулинан – на името на собственика на мината.
Правителството на Трансваал решава да откупи необработения диамант и да го подари на краля на Британската империя Едуард VII. Обаче възниква въпроса за безопасното му пренасяне до Англия. Към онзи момент диамантът е оценяван на 8 милиона лири стерлинги (приравнено към днешни цени би струвал колкото 94 тона злато). Кулинан би бил желана плячка за всеки крадец. Британците намират просто, но ефикасно решение на проблема.
Подготвят военен кораб, осигуряват му въоръжен до зъби екипаж. В трюма на кораба поставят масивен сейф, а и самата подготовка на кораба се следи и отразява на страниците на британските вестници. Обаче, всичко това е една разходка по море на един празен сейф. Кулинан е транспортиран до Англия като обикновена пощенска пратка с нормален пощенски кораб. За това, че камъкът се пренася по този начин знаят само изпращачите на пратката и получателите на диаманта.
Обработката на камъка е поверена на най-добрият в Европа по това време гравьор – Йозеф Аскер. В продължение на няколко месеца той изучава диаманта и чак тогава започва същинското рязане и шлифоване. Мълвата твърди, че когато бижутерът поставил длетото в мястото, където преценява, че трябва да раздели камъка и нанесъл първия удар по него, загубил съзнание от обзелото го вълнение.След разделянето на диаманта са получени 9 по-големи парчета. Най-голямото след обработката получава името “Голямата звезда на Африка” (или “Кулинан I”). Тежи 516,5 карата (103,3 грама). Инкрустиран е в скиптъра на Едуард VII и е така изработен, че да може да се отделя от скиптъра и да се носи самостоятелно като брошка.
Второто по големина парче е превърнато в диаманта “Кулинан II” и е инкрустирано в Короната на британската империя, точно под рубина “Черния принц” на челния кръст на короната.
Останалите по-големи парчета също са превърнати в бижута, като получават поредни номера към името Кулинан. От най-малките остатъци са изработени още около стотина диаманта.
0 коментара:
Публикуване на коментар