Двеста думи. Вярно ли е, че ескимосите имат толкова понятия за снега

Така изглежда един от видовете сняг, заснет през електронен микроскоп

Поне веднъж сте попадали на статия, в която се твърди, че ескимосите, тъй като снегът е от основно значение в живота им, различават 200 вида сняг и за всеки си имат особена дума. Филологът Лора Мартин от университета в Кливланд (САЩ) провежда изследване, за да установи откъде идва това твърдение и доколко отговаря на истината.

По събраните данни, филологът достига до заключението, че пръв немският антрополог Франц Боас обръща внимание на това, как ескимосите възприемат снега. В началото на миналия век той прекарва почти цяла година сред племе ескимоси, живеещи на Бафинова Земя. Той отбелязва, че ескимосите имат няколко различни по корен думи  за снега: апут — сняг, разстлан по земята; кана — падащ сняг; акилокок — меко падащ сняг; пигнарток — снежна покривка, удобна за шейните; пиксирпок — виелица и кимуксук — сух сняг, който вятърът носи по повърхността.

През 1940 година американският лингвист Бенджамин Уорф поема щафетата в изучаването на ексимоските виждания за снега. Той дава като пример пет думи за сняг, които обаче са съвсем различни от посочените от Боас. Уорф не посочва откъде е почерпил думите.

В енциклопедия, издадена в Чикаго през 1984 година се говори за девет думи, като е дадено обяснение и за езиковото богатство в това отношение: “Заради еднообразието на ландшафта, в който живее този народ, ескимосите няма за какво друго да говорят, затова и всекидневните им разговори, за да бъдат напълнени с някакво съдържание, са довели до измислянето на толкова много думи, обозначаващи снега”. 

В популярната книга “История на езика” (1965 година) на американския лингвист Марио Пеи се споменават “десетки думи, за обозначаване на снега в езика на ескимосите”.

През февруари 1894 година вестник “Ню Йорк таймс” в редакционна статия съобщава (като се позовава неясно защо на Уорф), че ескимосите различават сто типа сняг. Веднага последва лавина от радио- и телевизионни водещи в САЩ, които в сводките за метеорологичната информация, за да украсят скучните иначе прогнози, споменават за двеста думи в езика на ескимосите за снега.

Каква всъщност е истината? Сто, че и двеста думи  – абсолютно преувеличение. Десетина – твърде малко.

Специалистите са наясно, че съществуват два основни клона в ескимоския език: инуит (който е изучавал Боас) и юпик. Двата основни клона имат множество диалекти. И за двата обаче е характерно богатството на суфикси, присъединявани към корена на думата, която се превръща в цяла фраза. Например, лодка на юпик е анг’ягх. А анг’ягхлангиугтуклу вече е фраза и означава “освен това, той иска и по-голяма лодка”.

Антропологът от Смитсониан център за арктични изследвания (САЩ) Игор Крупник, след като изучава лексиката на двата основни клона на ескимоския език, достига до извода, че при ескимосите (и чукчите, както ги наричат в Русия) наистина има много думи за “снежни” понятия.

Централносибирските чукчи разполагат с 40 думи, ескимосите в Канада – с не по-малко от 53. Още повече пък са думите за различните видове морски лед: при ескимосите в Аляска Крупник записва около 70 такива думи. И другите северни народности не изостават в това многообразие: народността саами, според данни на норвежки филолози, разполага с поне 180 термина за описание на снега и леда.