6 януари 2022 г.


Хайнрих Шлиман е известен с това, че открива мястото, на което някога се намирала легендарната Троя, описана от Омир. Находките му може да се нарекат красноречив пример за сбъдването на детски мечти. 

Хайнрих Шлиман се ражда на 6 януари 1822 година в малкото немско градче Нойбуков, намиращо се недалеч от Балтийско море. Баща му е свещеник, който много често разказва на сина си легендите и митовете от древния свят, с което запалва у детето интересът към историята. Когато  е на 8 години Хайнрих получава от баща си подарък – книгата “Световна история за деца”. Заедно с впечатленията от другия си подарък за коледа – издание на омировата “Илиада”, Хайнрих е толкова запленен от илюстрациите на Троя, че решава един ден да открие древния град.
Разкопките на Хисарлък
За да осъществи детската си мечта обаче, му предстои да измине много дълъг и труден път. От 14-годишен започва работа в бакалия, за да подпомага финансово семейството си. Налага се да изостави училището, защото в магазина работи от сутрин до вечер. След пет години зад щанда в бакалията решава коренно да промени живота си. Става юнга на кораб. После работи в Амстердам като писар и счетоводител. Получава подкрепа от влиятелни личности, след като ги впечатлява с това, че владее свободно четири езика.




Хисарлък, гравюра
Системата му за учене на нови езици е забележителна, както с изобретателността си, така и с очевидната си ефикасност. Наема носител на езика, който иска да научи, и докато му четат творбата я наизустява. След това я рецитира и чрез корекциите от “учителя” си запомня както произношението, така и граматичната и синтактична структура на езика. Владеенето на езици го издига и в йерархията на фирмата, в която работи. За две години от обикновен разносвач е назначен за началник на счетоводния отдел.

Упоритостта му е забелязана и ръководството на фабриката, която произвежда най-вече оцветители и багрила, го изпраща като представител в Русия. За много кратко време в Петербург младият Шлиман сключва няколко много добри сделки. Девет месеца по-късно е изпратен на първата си делова обиколка в европейските страни, за да договаря нови сделки от името на фабриката. На 1 октомври 1846 година, само 4 години след като започва работа, собственикът на фирмата Бернхард Шрьодер го прави пълноправен съдружник и управител.

Хайнрих и София Шлиман
Кариерата му се развива постоянно. Шлиман по време на едно от пътуванията до Москва се простудява много зле и прекарва четири месеца на легло. През това време научава древногръцки. През 1851 година Шлиман заминава за пръв път за САЩ. Достига до Калифорния, където по това време е разгара на златната треска. Предприемчивостта му, а и сумата, която носи със себе си, му позволяват да отвори “банка” за обмяна на злато. Всъщност, в една стая под наем, в един от малкото каменни домове в Сакраменто, Шлиман, заедно с един американен-касиер и охранител мексиканец, изкупуват злато. За времето от октомври 1851 година до април 1852 година “банката” на Шлиман изпраща в банката на Ротшилд в Сан Франциско самородно злато на стойност 1 350 000 долара. Шлиман започва с капитал около 30-35 000 долара.

Успешният бизнес позволява на Шлиман да удвои собствените си капитали. През април 1852 година той предава бизнеса на съдружниците си и се завръща в Европа. Отново пътува за Русия, където през 1849 година се е запознал с Екатерина Петровна Лижина. Двамата се женят на 12 септември 1852 година. Тъстът на Шлиман е известен адвокат, който му осигурява място в търговска гилдия – изключително изгодна позиция, тъй като членовете на гилдията се ползват с правото да плащат по-ниски мита и такси, а освен това не подлежат и на мобилизация.




Шлиман на Лъвската порта в Микена
През 1853 година избухва Кримската война. Шлиман е сред онези, които печелят от тази война. Доставя за нуждите на армията сяра, селитра, олово, желязо и барут. На моменти месечният оборот на фирмата му достига до милион рубли. Бизнесът му върви, ражда му се син, когото кръщават Сергей… Идва време Шлиман да осъществи детската си мечта.

През 1868 година се мести в Гърция и започва работата си като археолог. Понеже е дилетант, Шлиман е склонен да прави прибързани изводи само по няколко незначителни находки. Но започва разкопки край местността Хисарлък по крайбрежието на Мала Азия. Твърди и е убеден, че под него лежат руините на славната Троя.

През 1873 година открива златно съкровище, което нарича “съкровището на Приам”. За съвсем кратък период Шлиман и помощниците му откриват не един, а цели седем града, всеки по-нов от които се издигал върху руините на предишния. Шлиман смята, че е открил митичната Троя в останките от втори и трети пласт, но съвременните учени са на мнение, че те лежат по-дълбоко – в шестия слой. После археологът-любител се прехвърля на друго място и открива гробниците в Микена – първото доказателство за съществуването на древната микенска култура.

И до днес археолозите спорят, дали Шлиман е открил Троя – градът, описан в омировата “Илиада”. Съкровището на Приам се оказва, че е принадлежало на владетел, живял около хиляда години преди времето на Приам. Затова и сред археолозите е прието да се казва, че находката е “Троя на Шлиман”, което индиректно поставя под съмнение, че това е омировата Троя.

Когато напуска Русия, Шлиман се развежда с първата си съпруга. Преди да започне разкопките в Хисарлък пътува много. Първо обикаля Европа, после предприема второ посещение в САЩ, а накрая извършва и околосветско пътешествие. Посещава Япония, Китай и е пленен от изтока и неговите загадки. В Атина среща втората си съпруга – София Енгастромено. Двамата се женят през 1869 година и имат две деца. Дъщеря си кръщават Андромаха, а синът – Агамемнон.

Семейната гробница на Шлиман
През последните години от живота си Хайнрих Шлиман развива заболяване на ухото. Опериран е в Хале и седмица след операцията поема на път към Гърция, за да бъде на Коледа със семейството си. По пътя обаче простудява оперираното ухо. Пътува сам и поради това, когато припада на улицата за малко не го вземат за бездомник. Простуденото ухо е предизвикало възпаление, което се обостря и преминава в менингит.

Хайнрих Шлиман почива на 26 декември 1890 година в Неапол. Тялото му е балсамирано и изпратено в Гърция, където съпругата му го погребва.

Изпращат го с любимите му книги – “Илиада” и “Одисея”, поставени под ръцете му. Съпругата му София, която почива 42 години по-късно, дъщеря му Андромаха, нейният съпруг и тримата внуци на Шлиман – всички почиват в семейната гробница-мавзолей, построена по завещанието на Хайнрих Шлиман в Атинските гробища

0 коментара:

Публикуване на коментар

Може да ви е интересно...