Костена бебешка дрънкалка на 4,5 хиляди години от Сибир

В погребение на дете, открито на северозападния бряг на езерото Иткул, са намерени малки костни фигурки, които са били използвани като бебешка дрънкалка-амулет. Погребението е датирано от втората половина на третото хилядолетие преди новата ера. Останките на детето са били положени в гроба, заедно с люлката му, изработена от брезови кори. Детето е починало преди да навърши една година. На гърдите му са лежали осем миниатюрни фигурки. Те изобразяват човекоподобни същества, глави на птици, диви прасета и хищници.

Фигурките са изрязани от еленови рога, а резбата по тях е на доста високо ниво. На някои от тях са запазени следи от боя, а други са кухи, така че при удрянето им една в друга са издавали звук, подобен на този, който издават днешните бебешки дрънкалки. Находките подробно са описани в научна статия за списание “Археология, этнография и антропология Евразии”.

По всяка вероятност тази древна бебешка дрънкалка се е закрепяла за люлката на детето. Освен като залъгалка, тя може да е служила и като амулет за защита от злите духове. Авторите на статията пишат, че “в традиционните местни култури е широко разпространен и дори задължителен елемент поставянето на различни апотропни [защитни] амулети и украшения в бебешката люлка”. 
Но не бива да се отхвърля и версията, че фигурките са нямали нищо общо с люлката, а са поставени при погребението, за да подпомогнат успешното преминаване на починалото дете в отвъдния свят.

На черепа на бебето археолозите са открили 11 малки метални фрагмента, изработени от тънка медна пластина с ширина около 1,5 сантиметра. Всеки от 10-те фрагмента има по две дупки, през които е преминавала кожена лента и ги е съединявала в нещо като диадема. Намерени са останки и от кожената лента. Централният от фрагментите е изработен като два конуса, което кара учените да предполагат, че това е било някакво украшение за челото на детето.

Бебето е погребано в гроб, заедно с други представители на същото племе, носители на т.нар. Окуневска култура. Това са скотовъди, живели в Южен Сибир през бронзовата епоха. В наскалните изображения, оставени от носителите на културата, се срещат рисунки на домашни животни, елени, бикове и примитивни талиги. Били са запознати с обработката на метали. От мед и бронз са изработвали ножове, брадви и върхове за копията си. Едновременно с това са продължавали да използват и костни и каменни оръдия на труда. Вероятно са почитали антропоморфни божества, които са изобразявали като полухора-полуживотни, за което са открити свидетелства в сложната им развита митология и схващанията им за космогонията.