Защо лицето на неандерталците е различно от това на съвременния човек?

Череп на неандерталец

Външните различия между чертите на съвременния човек и неандерталците са много ясно видими: издадената долна челюст, дъгите над веждите и доста големият нос са много характерни за неандерталците. Те са живели преди между  200 000 и 30 000 години и е прието, че са най-близките “роднини” от рода Homo на съвременния човек.

Изобщо, взаимоотношенията между Homo neanderthalensis и Homo sapiens са се случвали много странно. Дълго време неандерталците съществуват едновременно със съвременния човек  и според някои генетични изследвания двете разновидности на рода Homo са се кръстосвали помежду си. Миналата година в две статии, публикувани я списанията Nature и Science, се казва, че около 20% от гените ни са наследени от неандерталците. Някои специалисти дори изказват хипотезата, че неандерталците изобщо не са отстъпвали по разум на H. sapiens.

Така или иначе, в един момент еволюционните пътища на H. neanderthalensis и H. sapiens се разделят и разликата във външния вид на двата вида ни помага да разберем, как точно се е случило това. Развитието на костите се определя от работата на два вида клетки: остеобласти и остеокласти. Остеобластите създават костното вещество, остеокластите – го разрушават, а следите от работата на едните или другите клетки може да се видят под микроскоп.

Родриго Лакруз  и  колегите му от Университета в Ню Йорк, съвместно с научни центрове от Великобритания и Испания, с помощта на различни методи за микроскопски анализ са проучили черепите на деца-неандерталци и няколко черепа, открити в известната испанска пещера Сима де лос Хуесос. Смята се, че хората от Сима де лос Хуесос, живели преди  400 000 години, са непосредствените предци на неандерталците – имат редица общи черти в анатомичен и генетичен план. Данните, получени от изкопаемите черепи, са сравнявани с тези на съвременния човек.

В статия за Nature Communications авторите пишат, че и при съвременният човек, и при неандерталците, и при хората от пещерата Сима, в долната челюст след раждането актвино са работели остеобластите, т.е. костната тъкан стремително се е разраствала. Но в юношеска възраст започват да личат разликите: при съвременните човеци костта се разгражда обратно, докато при ненандерталците и хората от пещерата Сима продължава да расте и в резултат се получава характерната издадена напред долна челюст.

По този начин става ясно в голяма степен, какъв е механизмът, довел до различния външен вид между нас и другите представители на вида Homo.Новите резултати за пореден път потвърждават, че H. sapiens достатъчно рано се е разделил в еволюционен план от неандерталците (генетичните данни сочат, че това се е случило преди около 500 000 години). В бъдеще изследователите се надяват да определят кога в индивидуалното развитие на съвременния човек се е появил етапа, през който лицевите ни кости започват да се смаляват.