В процеса на изследване на няколко погребални ями, учените се фокусират около една от тях. Обозначена просто като “яма 157”, изкопът, който е с диаметър малко над 2 метра, разкрива пред археолозите “абсолютно изключителното си съдържание”. В ямата са открити костите на най-малко 14 души, които са погребани на това място преди 5500-6500 години.
Един от скелетите предизвиква особения интерес на изследователите. Обозначен е като “номер 7” и по него ясно личат следи, които археолозите определят като “вероятно свързани с причините за смъртта” – дупка в черепа, която “най-вероятно сочи екзекуция”. Нещастният “номер 7” носи следи и от предизвикани от друг човек наранявания в областта на раменете и гръдния кош.
Археолозите са публикували детайлите за откритието си в списание Antiquity. Сред другите им находки са и няколко отсечени ръце и строшени кости от ръце, принадлежали на неизяснен за момента брой други хора, захвърлени в ямата. Анализът на тези кости показва, че те са отделени от телата “насилствено, най-вероятно с помощта на оръжие от типа на брадвата”.
Археолозите подчертават, че телата в ямата не са погребани в някакъв порядък, а са били нахвърляни безразборно. Нещо повече – фактът, че всички са умрели по едно и също време и са погребани заедно, предполага, че смъртта им е настъпила по насилствен начин.
Сборът от фактите – според мнението на екипа учени – води към две предположения: тези хора са били убити като наказание за някакво престъпление или са загинали по време на битка. По-задълбоченият анализ обаче накланя везните в полза на тезата, че са станали жертва на военни действия. Авторите на изследването разглеждат три възможни обяснения на намерените останки на отсечени ръце: те може да са отсечени след смъртта като форма на унижение над победения враг; да са следствие от мъчения над жертвите или отсечените ръце да са част от “ритуала” по събиране на трофеи.
Ще са необходими нови изследвания, за да се установи точната причина за отсечените ръце, но авторите на проучването отбелязват, че подобна практика на събиране на трофеи е съществувала в европейските неолитни общности и не рядко е документирана и на други места и в други исторически времена.
Предишни находки на останки от каменната ера, по които са запазени следи от насилствена смърт, също станаха повод да се дебатира около това, дали през неолита човешките общности са водели войни. Досега липсваха преки доказателства за характерните за войните действия. Обобщавайки данните от откритията си, учените пишат, че “яма 157 представлява пряко доказателство за директен въоръжен сблъсък между две групи, при който е приложено насилие, или иначе казано “война”… Доколкото ни е известно, няма откривани по-ранни свидетелства за отсичане на крайници, дори и за част от тях, които да се отнасят към късния неолитен период”.
0 коментара:
Публикуване на коментар