 |
| Специалистите се опитват да разкрият тайните на древния ръкопис. Снимки: ВВС |
Самите изследователи признават, че са се почувствали зашеметени, когато радиовъглероден анализ показва, че документът е на не по-малко от 1370 години.
Това означава, че човекът, работил по изписването му, теоретично може да се е срещал с пророка Мохамед или поне да е слушал неговите проповеди.
Веднага се пораждат и въпросите, свързани с произхода на тези страници от Корана.
Нещо повече, изследователи от Близкия Изток смятат, че манускриптът може да се окаже много по-голямо откритие, отколкото изглежда първоначално.
Някои дори твърдят, че в Бирмингам се пазят фрагменти от най-първия пълен ръкопис на Корана, поръчан от сподвижника на Мохамед – Абу Бакр, съобщава ВВС.
Как учените са достигнали до този извод?
Френската следа
По всяка вероятност, бирмингамските страници от Корана в миналото са се съхранявали в джамията Амр ибн ал-Ас в град Фустат, която е най-старата джамия в Египет.
Сега изследователите на практика са уверени, че страниците от Бирмингам в миналото са били част от същия манускрипт, в който са и страниците от Корана, съхраняващи се в Националната библиотека на Франция.
Франсоа Дерош, историк и специалист по Корана от Колеж дьо Франс, потвърждава, че фрагментите, съхраняващи се в Париж и Бирмингам, в миналото са били част от един общ свитък. Това е важно, защото със сигурност се знае, че фрагментът от Корана в Париж е попаднал там от джамията Амр ибн ал-Ас във Фустат.
“Френската” част на ръкописа е донесена в Европа от Аслен дьо Шервил, който заема длъжността вице-консул на Египет по време на френската окупация на страната от началото на XIX век, след похода на Наполеон.
По думите на професор Дерош, през 1820 година вдовицата на Аслен дьо Шервил, както личи по всичко, се е опитвала да продаде ислямските ръкописи на Британската библиотека, но в крайна сметка те се оказват в Националната библиотека в Париж, където се пазят и до днес.
 |
| джамията Амр ибн ал-Ас във Фустат |
Но ако част от древния Коран се е оказала в Париж, то как някои от страниците на същия текст са попаднали в Бирмингам?
По думите на професор Дерош, през XIX век древните текстове, пазени в джамията във Фустат, са пренесени в националната библиотека на Кайро.
По време на прехвърлянето част от ръкописите най-вероятно е открадната и са попаднали в ръцете на търговци на антични предмети. След това многократно са били препродавани, докато в крайна сметка през 20-те години на ХХ век не са се озовали в ръцете на Алфонс Мингана, който ги занася в Бирмингам.
Мингана е асириец, ражда се на територията на днешен Ирак. Постоянните му пътувания до Близкия Изток в търсене на антични предмети са финансирани от фамилия Къдбери.
“Разбира се, няма никакви преки доказателства [,че Мингана е купил тези ръкописи от черни пазар], но това обяснява как страниците от колекцията на джамията от Фустат са попаднали в ръцете на Мингана", казва професор Дерош.
Нещо повече, той смята, че други части от същия древен манускрипт може да се намират в западни частни колекции и в бъдеще да започнат да излизат на бял свят.
Разминаване в датите
Споровете около точната датировка на ръкописа от Бирмингам продължават. Тестовете, извършени от оксфордски специалисти по радиовъглероден анализ сочат, че манускриптът може да е написан в периода между 568 и 645 година. Точността на този анализ е 95%. Самият пророк Мохамед почива през 632 година.
Шефът на отдела за специални колекции в Университета на Бирмингам Сюзън Уорал казва, че учените “дори и в най-смелите си мечти” не са предполагали, че ръкописът ще се окаже толкова древен.
Според ислямското вероучение, пророкът Мохамед получава откровенията от Аллах, които после стават основа на Корана, между 610 и 632 година. От това следва, че авторът на документа, съхраняван в Бирмингам може да е съвременник на Пророка, подчертава професорът по религии Дейвид Томас.
“Тези части от Корана като текст са много близки до Корана в съвременния му вид. Това пък потвърждава версията, че текстовете от свещената за мюсюлманите книга са претърпели съвсем незначителни промени или дори изобщо не са търпели корекция”, казва Томас.
 |
| Ръкописът може да е от времето, когато Мохамед съобщава за получените от Аллах откровения |
По този начин, манускриптът, написан с ранната хиджазка форма на писмения арабски език, може да бъде признат за един от най-древните фрагменти на Корана.
Анализ на написаното или на пергамента?
Данните от радиовъглеродния анализ обаче противоречат на изводите на специалистите по арабска писменост.
Мустафа Шах от катедрата по ислям в лондонската Школа по Изтока и африканистика (SOAS), казва, че изхождайки от графичното изписване, например и на празните пространства между сурите, или граматичните указатели, този текст е написан в по-късно време.
Правилата на арабската писменост са се променили след смъртта на пророка Мохамед и, по думите на доктор Шах, бирмингамският манускрипт не може да е написан през първата половина на VII век.
Професор Дерош казва още, че изпитва някои съмнения в достоверността на радивъглеродното датиране, и припомня случаи, когато подобен анализ е извършван за ръкописи, за които със сигурност се знае точната дата на изписването им, като при това анализът не дава верни резултати.
Специалистите от лабораторията за радивъглероден анализ в Оксфордския университет, където е извършен анализа на бирмингамския документ, са убедени във верността на резултатите си.
По думите на изследователя Дейвид Чивъл, точността на радиовъглердоното датиране през последните няколко години значително се е повишила.
Той казва, че точната дата на написване на манускрипта е близо до 645 година и точността на това заключение е 95%.
 |
| Изследвания се провеждат както спрямо пергамента, на който е изписан ръкописа, така и самото му текстово съдържание |
Страниците, съхранявани в Париж, не са подлагани на радиовъглеродна датировка.
Най-старият ръкопис на Корана?
Ако все пак бирмингамският ръкопис е написан толкова отдавна, какво точно означава това?
В Бирмингам се пазят само две страници от древния ръкопис, но както казва професор Томас, цялата колекция трябва да е включвала около 200 страници.
“Това е бил монументален труд”, казва професорът. И веднага възниква въпроса: кой може да е поръчал написването на този труд; кой е разполагал с необходимите средства, за извършването на толкова мащабна за времето си работа?
Джамал бин Хувайреб, директор на фондацията Мохамед бин Рашид ал-Мактума, основана от емира на Дубай, смята, че всички данни сочат към една много интересна теория.
По негово мнение, страниците, съхранявани в Бирмингам са част от първия ръкопис на Корана, създаден от халифа Абу Бакр, управлявал между 632 и 634 година.
“Това е най-важното откритие в историята на мюсюлманския свят”, предполага бин Хувайреб, който посещава Бирмингам, за да се запознае с манускрипта. “Сигурен съм, че това е част от Корана на Абу Бакр”, подчертава той.
По думите му, високият стил и качество на изписване както на текста, така и на пергамента, пряко сочи, че ръкописът е създаден за много влиятелна и важна личност, а радиовъглеродният анализ сочат към най-ранния период от историята на исляма.
“Тази версия, тази колекция и ръкописът се отнасят към изворите на исляма, изворите на Корана. Това е революция в науката за исляма”, казва той.
Поръчка на халифа?
Съществуват и други теории. Радиовъглеродното датиране се отнася до възрастта на кожата на животното, от която е изработен пергамента за ръкописа и не посочва пряко времето на изписването му. От това следва, че той може да е написан и по-късно след 645 година. Професор Томас смята, че този Коран може да е написан между 650 и 655 година.
Това съвпада с времето, по което са създадени много ръкописи на Корана през периода на управление на халифа Усман (644-656 годы). Халифът Усман иска да създаде точна и стандартна версия на текста на Корана и затова изпраща тези ръкописи на различни мюсюлмански общности.
Професор Томас припомня, че в онези времена често се изработват копия на копията и бирмингамския текст може да е била някога част от препис на Корана, специално създаден за джамията във Фустат.
Джамал бин Хувайреб от своя страна смята, че фактът, че тези страници от Корана са открити във Великобритания, а не в мюсюлманска страна, символизира духът на търпимост между религиите.
“Трябва да се уважавам взаимно, да си сътрудничим. Конфликти не са ни нужни”, казва той.
Така или иначе, споровете по повод на този древен документ по всяка вероятност ще продължат и в бъдеще.
0 коментара:
Публикуване на коментар