На 29 декември 1721 година в Париж се ражда Жан-Антоанет Поасон. Но това име едва ли ви говори нещо. Мадам Дьо Помпадур обаче е известна дори и за хората, които слабо познават историята. Защото това е жената, която успява в продължение на почти 20 години да запази статута си на официална фаворитка на френския крал и неофициално да е най-влиятелната дама в държавата.
Когато младата аристократка Жан-Антоанет Поасон е на 9 години, една врачка и предрича любовен роман с краля. Но онова, което в бъдеще се разгаря между нея и кралската особа, е далеч по-значимо от пророчеството на врачката. Историята ѝ отсъжда да се превърне не само в поредното увлечение на монарха, но да е и най-влиятелната метреса на Луи XV и да владее не само сърцето му, а и да насочва държавната политика в желаната от нея посока.
Произходът на Жан-Антоанет Поасон обаче не е толкова знатен, колкото тя желае. Баща й е финансист от ниските етажи на финансовите среди. В един момент той започва да краде от клиентите си, което накърнява репутацията му. За неплатени дългове и финансови измами е прогонен от Франция. С образованието и осигуряването на средства за живота на семейството се заема Шарл-Франсоа льо Норман дьо Турем, банкер, за когото има съмнения, че е истинският биологичен баща на Жан-Антоанет. Той осигурява на бъдещата маркиза изгодният брак, който тя сключва. На 19 години Жан-Антоанет се венчава за незабележимият с нищо друго, освен със състоянието си Шарл-Гюилем льо Норман д'Етиол, собственик на имението Етиол, намиращо се недалеч от Париж. Младоженецът е луд от любов по съпругата си, но тя не му отвръща с взаимност на чувствата. Още по това време Жан-Антоанет е твърдо решена да отдаде цялата си любов на крал Луи.
Дълго чаканата среща с краля се случва през февруари 1745 по време на бал, на който Жан-Антоанет се появява в костюм на богинята на лова. Още тогава красивата непозната успява да привлече вниманието на монарха. След няколко дни те отново се срещата на друг бал. Всичко като че ли започва да се нарежда според щенията на мадам д’Етиол и тя е се чувства съм близо до целта си. Но тогава научава, че кралят не е особено склонен да вярва в чувствата на жените. Бъдещата фаворитка решава да играе "ва банк".
Успява трудно да си уреди среща с Луи, на която толкова умело му демонстрира актьорския си талант, че ако беше изнесла представлението си на сцена, неминуемо щеше да обере овациите за изкусната си игра. Пред краля тя се показва като жена, отчаяно влюбена, принудена да крие тайната на любовта си от съпруга си, но все пак дръзнала да се промъкне в кралските покои, само за да види обожавания от нея човек. Тази жертва се оказва по вкуса на Луи XV и съвсем скоро мадам д’Етиол получава всичко, за което е мечтала – мястото на официална любовница на краля и титлата маркиза дьо Помпадур. Жан-Антоанет обаче разбира, че опазването на завоюваното ще е трудна задача. Затова печелейки първата си битка “за място под слънцето”, тя започва да се готви за воденето на предстоящата дълга и жестока война.
За съвсем кратко време маркиза дьо Помпадур се превръща във всичко, от което се нуждае Луи XV – любовница, приятелка, помощник и дори съветник в ръководенето на държавата. За нея говорят, описвайки я като своеволна и капризна кралска метреса, от чиито решения зависят не само съдбите на отделни личности, но и бъдещето на Франция. Много историци признават, че това е жената, оказала огромно и решаващо влияние на политиката на държавата. Тя приема посланици и генерали, води кореспонденция с много политически дейци.
Докато се занимава с държавните дела, фаворитката на Луи често преследва и свои лични цели. За брат си урежда държавна длъжност и титлата маркиз, подпомага кариерите на херцозите Шуазел и Ришельо, назначава Волтер за историограф и придоврен камерхер.
В същото време никой не се осмелява да застава на пътя на маркизата, защото тя, без много да се замисля, изпраща всеки дръзнал да ѝ се противопостави надолу по кариерната стълбица или по-лошо – директно в тъмниците. С не по-малка ловкост пази пътищата, по които самата тя се е добрала до върха на властта. Действията на маркиза дьо Помпадур (подобно на начина, по който ѝ пречи предшественичката ѝ херцогиня дьо Шатору) са твърди и категорични – влияние върху Луи XV може да има само тя.
Пет години след началото на авантюрата страстта на Луи XV към женското във фаворитката му вече е изтляла. Но връзката между двамата не прекъсва. Познавайки похотливия нрав на краля, маркизата му организира срещи с млади момичета, внимателно подбирайки ги така, че да не представляват заплаха за нейните позиции. В кралската спалня на Луи попадат красиви, но не много умни и амбициозни девойки, които нямат никакви шансове да заемат мястото на официална кралска метреса.
През 1755 година Жан-Антоанет създава мястото, наречено “Еленовия парк” – вила, предназначена за срещите на краля с многобройните му и често сменяни момичета. Съвременниците много тънко улавят ситуацията в държавата, като отбелязват, че "докато кралят управлява в “Парка на елените", маркизата управлява Франция”.
Силен удар по Франция и по самата мадам дьо Помпадур донася Седемгодишната война. Франция търпи големи загуби, икономиката ѝ е изтощена. Освен това държавата губи почти всичките си колонии зад океана, принудена е да отстъпи Канада на вечния си противник – Англия.
Нещо повече – Франция е отстранена от позицията си на водеща сила в Европа и не може да попречи на бързото развитие на бъдещия си най-страшен враг – Прусия и немските кралства. Общественото мнение обвинява за започналата икономическа и политическа криза маркиза дьо Помпадур. Фаворитката решава да се оттегли от политическата сцена, като заминава за резиденцията си в Шуази. Там се обостря хроничната ѝ туберкулоза. По онова време медицината не е на нужното ниво и на практика шансовете за оздравяването ѝ са нулеви.
Маркизата решава, че трябва да посрещне смъртта във Версай, въпреки че право на това имат само членовете на кралското семейство. Прецизно изчислява всичко и се завръща в двореца “в най-подходящия” момент. Почива на 15 април 1764 във Версай. Вестта за смъртта на своята фаворитка Луи XV посреща с думите: “Времето днес е лошо за пътувания, маркизо”. Той живее още 10 години и няма да види, как раздразнението у народа от слабите крале и своеволните им фаворитки, ще доведе страната до революция.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар