19 декември 2019 г.


Рожденото й име е Едит Джована Гасион, но за света тя остава Едит Пиаф. Ражда се на 19 декември 1915 година в Париж. Детството на Едит не е от леките. Майка й Анита Мейар е посредствена актриса и всъщност се прехранва с пеене по кафенета. Баща й Луи-Алфонс Гасион пък е уличен акробат, на когото епизодично дават роли в театъра. Почти веднага след раждането й Едит е оставена от родителите си на грижите на баба й по майчина линия – Ема Саид бен Мохамед. Бабата я гледа много зле, до толкова, че Луи-Алфонс Гасион, преди да замине за фронтовата линия по време на Първата световна война през 1916 година, взема детето и го води при майка си в Нормандия.

Малката Едит израства сред проститутките в публичния дом, собственост на баба й по бащина линия. Когато е на три години става ясно, че детето изобщо не вижда. Когато всички други надежди отпадат, баба й я води при Лизие на поклонение на света Тереза. Легендата твърди, че това поклонение завършва с чудодейното изцеряване на кератита, от който страда Едит. Чудото се случва на 25 август 1921 година. Едит отново може да вижда.

Докато навърши осем години детето е под опеката и грижите на любящата й баба, която я праща на училище. След това баща й взема Едит в Париж и заедно започват да работят по площадите – бащата изпълнява акробатични номера, а дъщеря му пее. Когато навършва 15 години Едит напуска дома си, заради станалите непреодолими разногласия с баща й.




Започва да се издържа като пее по улиците. Накрая я вземат на работа в кабаре “Жуан льо Пен”. Там се запознава с Луи Дюпон и скоро 16-годишната Едит става негова съпруга. Година по-късно им се ражда дъщеря, която кръщават Марсел. Бракът им обаче не издържа дълго. Едит изхранва семейството, грижи си за малката Марсел, а накрая се оказва, че детето е тежко болно. След няколко дни в болница 2-годишната Марсел почива от менингит. Самата Едит същото се разболява, но лекарите я спасяват. Едит Пиаф е на 22 години.

Когато ситуацията изглежда почти на границата на ужаса, в живота на Едит се появява Реймонд Асо. Негова до голяма степен е заслугата за изграждането на прочутата в цял свят “Велика Едит Пиаф” (на френски piaf е врабче - прякорът, който уличните й познати дават на Едит, докато пее по кварталните кафенета в Париж). Точно Реймонд Асо я лансира, за да може Едит да участва в мюзик хола “АВС” – най-известният в Париж. Да пееш в “АВС” се смята за посвещаването в “професионалния свят на музиката”. Пак благодарение на Реймонд Асо историята на Едит Пиаф се превръща в история на песните й и обратно, и никой не е в състояние да различи сценичният образ от реалната жена.

През 1952 година Едит Пиаф попада последователно в две автомобилни катастрофи. И двата пъти е с друга голяма звезда на френския шансон -  Шарл Азнавур. За да успокоят болките от счупванията на ребрата и ръцете й, лекарите й правят морфинови инжекции. Вследствие на това Едит се пристрастява към морфина.


През 1954 година Пиаф се снима в исторически филм, в който играе и големият френски актьор Жан Маре. След четири години Едит Пиаф пее на сцената на зала “Олимпия”. Концертът й е с шеметен успех. Следва 11-месечно турне в Америка, след това нови концерти в “Олимпия”, турне във Франция…





Физическото натоварване и най-вече постоянният стрес на емоционално равнище, много сериозно подкопават здравето на Едит Пиаф. През 1961 година, на 46-годишна възраст, Едит Пиаф чува жестоката диагноза – болна е от рак на черния дроб, който е нелечим. Въпреки болестта тя превъзмогва себе си и постоянно изнася концерти.

Последният й концерт е на 18 март 1963 година. Пет минути зрителите в залата стоят на крака и бурно аплодират изпълнението й.


Едит Пиаф почива на 10 октомври 1963 година, във вилата си в “столицата на парфюмите” - град Грас на Френската ривиера. Погребана е в гробището Пер Лашез в Париж, а погребението й се превръща в монументално шествие на десетки хиляди парижани, които я изпращат в последния й път.


-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>

0 коментара:

Публикуване на коментар

Може да ви е интересно...