16 декември 2021 г.

За всяко голямо историческо събитие обикновено се намира катализатор - друго събитие, което "пуска или ускорява" процесите. И почти винаги в ролята на катализатор е такова събитие, което при други условия не би било прието за съществено и не би довело до големи последствия. Но когато чашата на търпението е пълна догоре, за избухването на революция е достатъчна и една незначителна капка.

Борбата за независимостта на Съединените Американски щати започва... от чая. Би могло да се каже, че събитията, разиграли се в Бостън на 16 декември 1773 година са американският еквивалент на залпа на "Аврора" за Руската империя. На тази дата се случва събитието, което поставя началото на битката за независимост на 13-те северноамерикански колонии на Британската корона.

Противоречията между Англия и британските колонии оттатък Атлантика набират сила дълго време. Метрополията се отнася към американските си владения с голяма доза пренебрежение, смятайки, че задачите на колониите се свеждат до това, да допринасят за обогатяването на "централното управление". От това схващане произтичат и високите данъци, митнически такси за вносните стоки и редица други ограничения, налагани от короната на колониите. Освен всичко друго, колонистите са длъжни да обезпечават и поддръжката на британските войски в новите територии, както и на чиновниците, изпращани от Лондон.

Жителите на колониите, разбира се, се дразнят от това, че начинът им на живот се определя от хора, живеещи през един цял океан, които нямат никаква представа за реалния живот в Новия свят. И въпреки това, до едно време конфликтът тихо тлее, без да преминава фазата на изостряне.



През 1756-1763 година Великобритания излиза като победителка над Франция в Седемгодишната война. Това окончателно слага край на притесненията на Лондон за безопасността на презокеанските й колонии, защото основната заплаха е отстранена.

Заедно с това отпада нуждата британски войници да защитават колонистите. Но на този фон недоволството на северноамериканските "англичани" започва видимо да укрепва.

В началото американските колонизатори не търсят пълната независимост от Британия. Това, за което настояват, е, да бъдат представени в британския парламент. Но в Лондон не се намират политически отговорни мъже, които да застанат в подкрепа на техните искания.

И така неусетно чаят се превръща в един от големите проблеми в отношенията между Англия и колониите. Доставките на чай за колониите се облагат с вносно мито, което прави цената му прекомерно висока. Американците официално протестират пред британския парламент, но чисто прагматично решават проблема си, като внасят контрабандно много по-евтиния холандски чай.

До 1772 година някога могъщата британска Източноиндийска компания се оказва във финансова криза. Високите мита не й позволяват да продава при изгодни условия чай в Британия, а в складовете на компанията се трупат огромни запаси от чай. Американските колонии са чудесно място за търговия с тази стока и компанията си издейства от парламента монополни условия за такава търговия.

Тъй като Източноиндийската компания е нещо като "държавна корпорация" за Великобритания, парламентът приема всичко, което може да се даде на фирмата. През май 1773 година е приет т.нар. Чаен закон, който задължава колониите на Британия в Новия свят да закупуват чай само и единствено от Източноиндийската компания. Това позволява да се понижи цената, като се елиминират всички посредници, които преди това закупуват чай на търговете в Лондон и за своя сметка го продават в Америка. Вместо да продава на посредник, Източноиндийската компания назначава свои търговци във всяка от колониите. После тези търговци от своя страна продават стоката, като прибират за себе си определена комисионна от компанията.



Тази схема би трябвало да понижи цената, но въпреки това не е посрещната добре в колониите. Всъщност, радикално настроените сред тях започват открито да лансират тезата, че не бива да се плащат "никакви данъци, ако не бъде осигурено представителство на колониите в парламента в Лондон". Не на последно място жителите на колониите продължават да не са удовлетворени и от факта, че вътрешните им въпроси се решават изключително от британския парламент, а не от техни собствени органи за управление. Те настояват, че определянето на данъците трябва да бъде извършвано само от лица, избрани от местните колонисти.

В протестите не малка роля изиграват и търговците по места в колониите, голяма част от които печелят доста добри пари от контрабандния внос на чай през холандски търговци. Появата на пазара на монополиста в лицето на Източноиндийската компания буквално заплашва да прекрати постъпленията им от тази търговия. Притеснения има и по това, че Лондон ще постъпи по подобен начин с доставката на всички важни стоки за Новия свят и това ще доведе до пълно разорение на колониите.

В началото на есента на 1773 година Източноиндийската компания изпраща към колониите 7 кораба, натоварени с чай. Докато те са на път, американците изучават детайлно Чаеният закон и стигат до извода, че той напълно противоречи на интересите им, затова започват протестни акции. Сред водачите на протестното движение са участниците в организацията "Синове на свободата", които искат пълна независимост за колониите.

Тактиката на протеста в началото е изцяло мирна. Активистите оказват натиск върху получателите на чаените доставки, като успяват нерядко да ги принудят да се оттеглят. Нереализираният "монополен" чай или се конфискува от митническите власти, или със същия кораб, с който пристига, се връща обратно в Лондон.

Във всички колонии, под една или друга форма, протестите постигат целите си, без да се стига до остри конфликти. Но в Бостън, Масачузетс, нещата се "закучват". Губернаторът, назначен от краля на Англия, Томас Хътчинсън е категоричен, че корабите с чай ще бъдат приети в пристанището на Бостън и разтоварени.



Когато корабът "Дартмут", натоварен с чай, влиза в пристанището на Бостън, в града започва масов митинг. Участващите в него настояват чаят да бъде върнат обратно в Англия. По правилата, наложени от Чаеният закон, корабът следва да бъде разтоварен, а митническите такси за него да бъдат платени в срок до 20 дни, в противен случай стоката се конфискува от митничарите.

Губернаторът е категоричен, че корабът няма да отплава без да е платена таксата и докато не бъде разтоварен. В същото време още два кораба с чай влизат в пристанището. Ситуацията се изостря.

На 16 декември изтичат двадесетте дни, предвидени по закон. "Дартмут" така и не получава разрешение за отплаване към родната Англия.
И тук се намесват радикалите от "Синове на свободата". Преструвайки се на хамали, група от няколко десетки човека се качва на "Дартмут" и на практика превзема кораба. За три часа в пристанището на Бостън са потопени 342 сандъка с чай, с общо тегло 7000 фунта.

Новините за случката в Бостън разбунва духовете както в Лондон, така и в колониите. В Лондон гледат на унищожаването на имуществото - де факто собственост на Британската корона - като форма на бунт. От губернатора се изисква незабавно да задържи и накаже "активистите" на "Синове на свободата".

Британското правителство освен това обявява пристанището на Бостън за затворено за неопределено време и въвежда в Масачузетс още по-строги закони, съвсем орязващи правата на колонистите.

В самите колонии обаче акцията в Бостън среща огромна поддръжка. Недоволството е достигнало пикова стойност и колонистите са готови да поведат открита битка за независимостта си. В тази ситуация само трябва някой да драсне клечката. И пак "Синовете на свободата" са онези, които си играят с огъня.

В подкрепа на бостънските размирници започва кампания за "отказване на чая", като колонистите го заменят с кафе или билкови настойки.



След изхвърлянето на чая в Бостън, събитията се развиват лавинообразно. Властите в Англия, в отговор на поддръжката за Масачузетс, която оказват останалите колонии, разпускат всички органи на местната власт, като постовете са предадени на английски чиновници, а в Бостън - директно е въведена военна администрация.


Това довежда до още по-радикални настроения сред жителите в колониите. Противопоставянето се изостря и през 1775 година прераства в открит военен конфликт, по време на който на 4 юли 1776 година е провъзгласена Декларацията за независимост на САЩ. Продължилата осем години война завършва с поражение за Великобритания, която през 1783 година в Париж подписва мирен договор, с което бившата метрополия признава независимостта на САЩ.

Любопитен факт е, че в продължение на почти половин век след тези събития, историците не обръщат внимание на случилото се, което на практика поставя началото на Американската революция. Едва по-късно американските историци обръщат внимание на този епизод от историята си, и започват да говорят за него като за "Бостънското чаено парти", както са го наричали участниците в събитията от декември 1773 година.

Причината за тази "стеснителност" може би се крие във факта, че "Бостънското чаено парти" не се вписва съвсем в основополагащите принципи на американското общество. Иде реч за уважението към законите и института на частната собственост. Защото налице са и неподчинение на закона и потъпкване на частната собственост - унищожаването на чая. В интерес на истината, трябва да се отбележи, че един от бащите основатели на САЩ, великият политик Бенджамин Франклин настоява, че за изхвърлената в морето стока колонистите все пак са длъжни да платят полагаемата цена.



Така или иначе, с течение на времето "Бостънското чаено парти" се е превърнало в неотменна, много важна и определяща част от историята на Съединените Американски щати.


-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>

0 коментара:

Публикуване на коментар

Може да ви е интересно...