Плантолозите на NASA установиха как и защо е изчезнала атмосферата на Марс (видео)

Вятърът от слънчева буря "удря" атмосферата на Марс и предизвиква бързото изхвърляне на йони от атмосферата на планетата, през погледа на художник. NASA

Наблюденията с помощта на сондата на NASA MAVEN показват, че за изчезването на някога плътната атмосфера на Марс са виновни изригвания на Слънцето. По време на такива бури скоростта, с която е изчезвал марсианския въздух, се е увеличавала в пъти, се казва в серия статии, публикувани в списание Science.

Сондата MAVEN стартира към Марс през ноември 2013 година. Целта му е да изучава структурата и поведението на атмосферата на Червената планета и да се намери обяснение на една от основните загадки на планетата – как и кога голяма част от атмосферната й обвивка, а заедно с нея и водите от океаните й, са се изпарили в космоса. От септември 2014 година MAVEN е в орбита около Марс и извършва проучвания. За това време апаратът извършва няколко “дълбоки прониквания” в атмосферата на планетата и откри необикновените полярни сияния в горните й слоеве.

В далечното минало Марс може да е изглеждал много близко до земните пейзажи. NASA

Днес ръководителят на мисията Брус Якоски от университета на Колорадо в Боулдър и екип от планетолози представиха първите научни резултати от работата MAVEN в орбита около Марс. В публикациите учените потвърждават откритията, за които беше съобщено по-рано и разказват за нови загадки, на които се натъкват в изучаването на марсианската атмосфера.

Например, наблюденията върху поведението на газовете и магнитните полета в атмосферата на Марс по време на мощното коронарно изригване на Слънцето, регистрирано на 8 март тази година, са помогнали на учените да установят, че точно такива “слънчеви бури” най-вероятно са причината, довела до изпаряването в космоса на голямата част от въздуха и водите на Червената планета.

В частност, по време на това изригване, скоростта на оттичане на йони в открития космос се е увеличила повече от 10 пъти, а в горните атмосферни слоеве са се появили вещества – атомарен кислород, например – които нормално не се издигат толкова високо. В миналото подобни бури на Слънцето са се случвали много по-често, което може да даде обяснение на въпроса, защо атмосферата на Марс, без защитата на магнитно поле, е 110 пъти по-разредена от въздушната обвивка на Земята.

Друго неочаквано откритие е, че атмосферата на Марс като цяло съдържа в себе си повече кислород, отколкото учените са очаквали да установят. Неговият дял във въздуха на Червената планета обаче се колебае в много широки граници от едно място на друго, което планетолозите свързват с различното намагнитване на кората на Марс в различните региони и с активното “размесване” на въздушните слоеве.

Сами по себе си тези колебания и свързаните с тях “огнища” на остатъчно намагнитване, показват, че слабото магнитно поле на Марс значително по-силно влияе на процесите в атмосферата му, отколкото се очакваше.

В последните две статии от поредицата учените разказват за добре известните и представяни за “сензационни” в пресата феномени – ултравиолетовото полярно сияние в северното полукълбо на Марс, засечено от MAVEN през декември 2014 година, и за загадъчния облак от прах, съставен от частици с космически произход.

Повторен анализ на данните потвърждава и двата феномена. Сиянията вероятно са предизвикани заради (отново откритие на MAVEN) частичното остатъчно намагнитване на скалните маси в кората на Марс. В това отношение учените от NASA се съгласяват с мнението на колегите си от Европейската космическа агенция, които изучаваха същите сияния, но с данните от сондата Mars Express.