31 януари 2019 г.


Орион  е едно от най-разпознаваемите съзвездия в нощното небе. Почти всеки ще се сети за “колана” на митичния ловец, превърнат от олимпийските богове в съзвездие. Звездите от “колана” на Орион са видими с невъоръжено око. Най-западната от трите звезди в “колана” официално се нарича делта от Орион. Но понеже са наблюдавани в продължение на хилядолетия, звездите си имат и имена. В колана са Алнитак, Алнилам и Минтака (Минтака произлиза от арабското manṭaqa, което означава "колан"). За съвременните астрономи обаче е известно, че делта от Орион (Минтака) всъщност е комплексна звездна система, а не една звезда.

Делта от Орион е малка звездна група от три компонента и общо пет звезди. Означенията им са Delta Ori A, Delta Ori B и Delta Ori C. Delta Ori B и Delta Ori C са единични звезди, които излъчват съвсем малки количества рентгенови лъчения. Delta Ori A обаче е много мощен източник на рентгенови излъчвания и представлява система от три звезди (представена на илюстрацията, създадена от художник).


В Delta Ori A, две от звездите се намират близо и обикалят една около друга за период от 5,7 денонощия. Третата звезда обикаля около тази двойка, като една обиколка й отнема 400 години. По-масивната от двойката близко разположени звезди е с маса 25 пъти по-голяма от тази на Слънцето, докато по-малката е с маса 10 пъти надвишаваща слънчевата.

От нашата позиция двете звезди се виждат странично, така че всеки път, когато едната преминава пред другата, имаме шанса да проследяваме промяната в яркостта на системата. Такива двойни звезди се наричат “затъмнително-променливи” и представляват особен интерес за астрономите, защото позволяват директно да бъдат определени размерите и масата на звездите.



От друга страна, масивните звезди, макар и относително по-рядко срещани, оказват голямо влияние на галактиките, в които се намират. Гигантите са толкова ярки, че радиацията им поражда силни звездни ветрове, които “издухват” звездна материя в пространството и по този начин променят химичните и физичните свойства на газовете в галактиката. Тези звездни ветрове помагат на учените да предвидят съдбата на самите звезди и вероятността да се превърнат в свръхнови, след които остават неутронни звезди или се образуват черни дупки.

С помощта на Chandra X-ray Observatory учените от NASA са наблюдавали затъмняването на двойната компонента в Delta Ori A (която пък е класифицирана като Delta Ori Aa) в период, еквивалентен на около 6 денонощия. Събраната информация за радиоактивните звездни ветрове и тяхното влияние на галактическия междузвезден газ са обединени с видимата светлина, заснета от наземен телескоп.

Delta Ori Aa е най-близо разположената до нас двойна, масивна, затъмнително-променлива и може да се превърне в ключ за разбиране на връзката между наблюдаваното във видимия спектър и влиянието на звездните ветрове, пораждани от рентгеновите излъчвания.

Звездата с по-малка маса в Delta Ori Aa поражда съвсем слаб звезден вятър и е почти “невидима” в рентгеновия спектър. Астрономите обаче използват Chandra, за да наблюдават как тази звезда застава на пътя на звездния вятър от по-масивния си компаньон. Така установяват какво се случва с рентгеновите излъчвания на газовете, обвиващи звездата. А това дава възможност да се отговори на въпроса, от къде в звездния вятър се появява излъчващият рентгенови лъчи газ. Данните сочат, че по-голяма част от рентгеновото излъчване се дължи на звездния вятър на по-голямата звезда и вероятно се “генерира” като резултат от шоковото сблъскване на бързодвижещите се частици газ, включени в звездния вятър.


Учените са установили още, че рентгеновото излъчване на определени атоми във вятъра на Delta Ori Aa се променя по време на “танца” на двете звезди. Причина за тази промяна може да е сблъскването на звездните ветрове от двете звезди, или от колизията на частиците звезден вятър от по-масивната звезда с повърхността на втората. Взаимодействието от своя страна променя част от звездния вятър на по-ярката звезда.



Едновременното съпоставяне на данните с тези от оптичния телескоп на Канадската космическа агенция Microvariability and Oscillation of Stars Telescope (MOST), изваждат на преден план още едно откритие – налице са доказателства за промяна в светимостта на по-масивната звезда, вследствие на приливните взаимодействия със звездата-компаньон. Измерването на промяната в яркостта във видимия спектър и в ултравиолетовата част на спектъра, допълнително прецизират параметрите на двете звезди. С цялата извършена изследователска работа, астрономите са успели да разрешат някои съществували до момента несъответствия между звездните параметри и моделите на бъдещата еволюция на звездите във времето.

0 коментара:

Публикуване на коментар

Може да ви е интересно...