24 ноември 2017 г.


Археологическият паметник Шьонинген в централата част на Гемрания е известен с праисторическите си копия – най-древните дървени оръжия, които са използвани от праисторическите хора за да ловуват. В средата на 90-те години на ХХ век на това място са открити осем копия, изработени от борови клони с дължина между 180 и 250 см.
Възрастта на артефактите е около 300 000 години и се предполага, че са използвани от представители на хайделбергския човек (Homo heidelbergensis) – предците на неандерталците. Срещу кого обаче са използвани тези внушителни оръжия?

Резултатите от ново изследване по темата са публикувани в списание Journal of Human Evolution. В статията се казва, че хората от Шьонинген са влизали в “пряк контакт” с представители на саблезъбите котки от вида хомотериа  (Homotherium latidens). Въпросът обаче по-скоро е кой кого е ловувал – хората котките, или котките – хората?

За това, че двата вида “са се познавали” добре, сочат останките на две саблезъби котки от Шьонинген: пет зъба и раменна кост, която е използвана като малък чук. Засега тези кости са най-достоверното доказателство от археологична гледна точка за контакта между хора и саблезъби котки. Самото им откриване позволява да се разбере много за условията на живот на праисторическите ни предци.

Копията, както и други дървени предмети от бита на праисторическите хора са открити в мина, сред пластове кафяви въглища. Артефактите са открити на място, което някога е било бряг на езеро. Освен оръжията са открити около 16 хиляди кости на животни, в това число и на 20 диви коня. По костите на конете са се запазили многобройни следи, които ясно сочат, че месото им е било разфасовано и използвано за храна. В една от тазовите кости е открито забито копие. Находките показват, че хората активно са ловували и за целта са използвали специален набор от оръжия – преди 300 000 години, да припомним. Не е изключено обаче, дървените копия от Шьонинген да са били необходими не само за преследване на диви животни, а и за защита срещу някои от тях. Изследователите подчертават, че срещите с “хищника-конкурент” неминуемо е повлияло на живота на човекоподобните от плейстоцена.

Трябва да се отбележи, че саблзъбите котки от Шьонинген са почти най-малките сред вида на саблезъбите. Хомотериите са достигали по размери до тези на лъв, но като телосложение повече са приличали на хиени. Появили са се преди около 3-3,5 милиона години и са се разпространили в Евразия, Африка и Северна Америка.

По всичко личи, че са било доста издръжливи и са можели да бягат продължително време през откритите пространства. Представителите на този вид саблезъби котки, за разлика от повечето представители на семейството, са ловували през деня, защото са виждали добре на светло. Вероятно са живеели самостоятелно, ловувайки по-едри животни – хоботни, носорози и т.н. Когато гигантските тревопасни започнали да измират, заедно с тях и саблезъбите котки започват да намаляват. Преди около 1,5 милиона години хометериите в Африка изчезват. Преди 30 000 години последните представители на вида в Евразия също измират. Най-дълго просъществуват в Северна Америка и там видът изчезва преди 10-12 000 години.

0 коментара:

Публикуване на коментар