24 ноември 2017 г.


Авторите на статия за списание PLoS Biology обясняват как неправилните критерии за финансиране на научни изследвания довеждат до появата на абсолютно ненужни разработки.

Британските учени Андрю Хигинсън и Маркус Мунафо са опитали с помощта на математически методи да обяснят откъде се появяват "екипите британски учени". Този термин често се използва, за да се иронизират безполезни изследвания, чиито резултати попадат под сериозни съмнения. Авторите на проучването посочват като пример случай, в който от 100 научни разработки едва в 40% от случаите се оказва възможно да се възпроизведат цитираните резултати.

Хигинсън и Мунафо пишат, че формиралата се система за финансиране на научни изследвания е довела до това, че учените се стремят да произведат колкото се може повече статии и публикации, които много често са в ущърб на качеството на работата им. Колкото и странно да звучи, подобен подход се оказва много полезен за кариерното развитие на учените, но значимостта на такива разработки за науката и прогреса е почти нулева.

Авторите на статията са разработили модел, който показва, че за израстване в кариерната стълбица най-ефективни се оказват малки изследвания, посветени на нови или нестандартни идеи, чиято цел в крайна сметка е достигането до "впечатляващи" и не рядко - не еднозначни резултати. Точно това е пътят, който си избират много учени-кариеристи, които предпочитат да не си губят времето с много проверки на данните или не желаят детайлно да вникват в резултати и изводи от подобни предишни изследвания. Много често резултатите от подобни разработки не само се интерпретират неправилно, а и самите те се оказват резултат на грешки.

Формиралата се практика довежда до това, че учените се стараят да се занимават с малки "проучвателни" разработки, тъй като именно те могат да доведат до "сензационни" резултати. Най-престижните списания пък публикуват само новите изводи. От друга страна учените получават финансиране или печелят поръчки само в случай, че са успели да публикуват поне една статия в престижно научно издание. От това следва, че малките изследвания нелогично се оказват по-изгодни и привлекателни за авторите, отколкото заниманията със сериозни фундаментални разработки.

"Темата е много важна, защото се разходват огромни средства за изследвания, на чиито резултати не бива да се доверяваме. Много открития впоследствие се оказват буквално грешни", казва Андрю Хигинсън, който е преподавател в Университета в Ексетър. Той допълва, че институциите, разпределящи държавните финанси за научни изследвания, следва на първо място да разглеждат проекти с добра методология, а не такива, които целят "удивителни резултати" и "интересна интерпретация на резултатите". Колегата му Маркус Мунафо от Университета в Бристол, добавя, че рецензентите и редакторите в научните списания трябва да са по-строги и рестриктивни в подбора на научните публикации.

0 коментара:

Публикуване на коментар