Магнитното поле на Земята е щита, който ни предпазва от пагубната космическа радиация. Без него животът би бил почти невъзможен. Силата на магнитното поле обаче се променя и през неравномерни интервали от време магнитните полюси на планетата променят местата си. Периодичността на обръщането на полюсите варира между 200 000 и 5 милиона години. През последните десетилетия учените отчитат понижаване в напрегнатостта на магнитното поле на Земята. Но в ново изследване, публикувано в списание Proceedings of the National Academy of Sciences, се твърди, че в близко бъдеще смяната на магнитните полюси няма да се случи.
Магнитното поле на планетата е доста хаотично. Непредсказуемо е не само кога ще “завърти” полярността си, но и полюсите му постоянно променят координатите си спрямо географските – на моменти по-бързо, на моменти – едва, едва – преди отново да е се завърнат към “нормалните” си позиции. Последното обръщане на магнитните полюси се е случило преди 780 000 години, но по време на последния ледников период преди 41 000 години полюсите временно са “буждаели” за определен период от време.
Съвременните технологии позволяват да се следи в реално време силата и посоката на магнитното поле на Земята. Но да се предскаже кога ще се случи завъртането на полюсите не е проста задача. Наблюдаваната тенденция на отслабване на полето и скоростта, с която протича процеса карат някои учени да изказват предположение, че завъртането на полюсите ще се случи през близките 2000 (или около) години. Това би оставило Земята без защита за известно време спрямо слънчевата радиация. Когато магнитното поле е достигало до надира в предишните геоложки епохи, много скоро след това се е случвала размяна на местата на полюсите.
В новото изследване водещи са учени от Масачузетския технологичен институт (МТИ). Чрез анализ на вулканични скали те са анализирали силата на магнитното поле на Земята през последните 5 милиона години. При изстиването на лавата до определена температура, наричана точка на Кюри, феромагнитните вещества в нея губят магнитните си свойства. Така застиналите скали от вулканичен произход пазят в себе си данните за състоянието на магнитното поле на Земята през милионите години.
Учените са установили, че средната напрегнатост на полето, “записана” в изстиналите потоци лава на Галапагоските острови, е била точно 21,6 микро Тесла и това е представителната стойност за екваториалните ширини. В Антарктика усреднената стойност е 33,4 микро Тесла, което се приема за представителната стойност за полюсите. Днешната напрегнатост на земното поле и за двете геолокации – въпреки наблюдаваната тенденция на отслабване – е почти два пъти по-голяма от тези значения. Тоест, въпреки че тенденцията за отслабване на полето е налице, то все още е далеч от границата на “опасно ниските” стойности, след които се случва обръщането на магнитните полюси.
Новите измервания сочат, че в близко бъдеще вероятността магнитното поле да смени поляритета си е много малко. Специалистите обаче подчертават, че поведението на земното магнитно поле е абсолютно непредсказуемо. Понякога промените в поляритета са се извършвали веднъж на 40 милиона години, друг път само за милион години се е “завъртало” 10 пъти. Средно между две завъртания изминават стотици хиляди години, а последното обръщане се е случило преди около 780 000 години, уточняват учените.
Всъщност, авторите на изследването, което за пръв път взема под внимание стойности за сравнение от минали геоложки епохи, правят уговорката, че измерванията им може да се окажат неточни. И какъв е изводът? Заключението е добре познато: непредсказуемото поведение на динамото в недрата на Земята не позволява да се предскаже кога и как магнитното поле ще промени полярността си.
0 коментара:
Публикуване на коментар