На снимките, направени от марсохода по пътя му към централния връх в кратера Гейл – планината Еолид (наричана и планината Шарп), се вижда релеф, много приличащ на делтите на реки и езерните отлагания в земни условия. През февруари 2013 година Curiosity за пръв път използва сондата си, която може да пробие скалистата почва на дълбочина до около седем сантиметра. Резултатите от изследването на добитите по този начин проби от скални образци показват, че на територията на кратера в продължение на десетки хиляди или дори милиони години на това място вероятно са съществували езера, реки и други водоеми.
Дълбочината на езерата е достигала до няколко десетки метра, а продължителността на съществуването им варира между 100 години и 10 000 години. Някои от тях са били “периодично изчезващи” – ту са пресъхвали, ту отново са се появявали. Като източник на вода може да са били природни подземни резервоари, дъждове или топящи се ледове. Тези открития отново поставят под съмнение теорията за “студения и безжизнен” Марс.
Според ръководителя на проекта Curiosity, ученият от Калифорнийския технологичен институт Джон Гротцингер: “Доказателствата за съществуването на езера може да е аргумент в полза на твърденията за съществуването на живот на планетата”.
Друг значим принос към изучаване на геоложките процеси на Марс са данните за дюните. На сайта си NASA публикува нова снимка с висока резолюция, направена на 30 юли 2015 година от автоматичната станция Mars Reconnaissance Orbiter. В междините между дюните е забелязана твърда, устойчива на ерозията повърхност. Тя е покрита с пукнатини заради резките температурни колебания. Подобни детайлни снимки могат да помогнат в разбирането на процесите по образуването и ерозията на почвите на Марс.
0 коментара:
Публикуване на коментар