Добрият сън помага на имунната система "да запомни" инфекциите

Преди повече от един век учените доказват, че сънят помага на човек да запомни трайно факти и събития. После е открита ролята на т.нар. дълбок сън за пренасянето на пресните спомени в дяловете от мозъка, отговорни за дългосрочната памет. Днес учените предполагат, че сънят освен това помага за укрепването на имунната система, като й помага “да запомни” с какви патогенни микроби вече се е справяла. Хипотезата е на учени от университета в Тюбинген, Германия.

Спред биолозите, имунната система “запомня” бактериите и вирусите, когато и се наложи да се справя с тях. Събирайки фрагменти от атакувалите организма “вредители”, системата създава т.нар. Т-клетки памет, които се запазват в течение на няколко месеца или години. Те помагат на организма да разпознава вече познати му инфекции и да реагира бързо при нужда.
Т-клетките пазят важната информация за патогенните нашественици, което освен това им позволяват да откриват нови подобни, но не идентични вредоносни микроорганизми.

По време на изследването, немските учени инжектират на доброволците патогенни щамове и проследяват поведението на организма им. Например, наблюдават формирането на Т-клетките памет. Откриват, че в нощта след ваксинирането, дългосрочното увеличаване на броя на тези клетки се дължи именно на дълбокият сън.

По този начин, липсата или недостатъчно продължителен сън довежда до нарушения в този механизъм на създаване на “имунна памет”. Организмът може да произведе неправилни фрагменти от вредните микроорганизми и да запомни тях, или пък да не разпознае всички необходими фрагменти заради недостатъчното време на дълбок сън – времето, през което се синтезират отговорните за дългосрочната “имунна памет” хормони.

По думите на водещият автор в изследването, биофизкът и специалист в областта на клетъчната биология Ян Борн, сънят е ефективен за целия организъм като цяло. Новият подход, който предполага, че сънят участва активно във формирането на дългосрочната биологична памет, ще позволи да се погледне от друг ъгъл както на самия сън, така и на процесите на “запомняне”.

Борн и колегите му предполагат, че данните им ще са добър изходен материал за следващи изследвания в посока към създаване на ефективни методи на  лечение на заболявания, нанасящи огромни щети на имунната система – като СПИН, туберкулоза и малария, например.