8 септември 2015 г.

Група учени от Университета в Упсала (Швеция) под ръководството на Матис Якобсон е достигнала до извода, че баските са потомци на древни земеделци, които са се смесили с местните ловци-събирачи и след това в продължение на хилядолетия са живели в изолация. 

Антрополозите са разчели геномните последователности от останките на осем човека, открити в пещерата Ел Порталон в Страната на Баските в северна Испания. Тази пещера, която се намира близо до известното с археологичните си находки неолитно поселение Сиера де Атапуерка, на практика е обитава без прекъсване от хора в периода отпреди между 30 000 и 1 000 години.
Учени по време на разкопките в пещерата Ел Порталон. снимка: gettyimages
Сред откритите останки – скелети на ранни земеделци, живели преди 5500-3500 години на границата на бронзовата епоха, са намерени и артефакти, принадлежащи без никакво съмнение на ловци-събирачи.
Геномните карти, съставени от шведските учени, са съпоставени с генетични карти от други останки, открити през различни епохи на различни места в Западна и Централна Европа, както и с генотипа на съвременните европейци. Анализът показва, че жителите на тази местност имат както гени, наследени от ловците-събирачи, така и от земеделците.

Според ръководителя на проекта и неговите колеги, баските наистина са народ, живял в изолация, но такива са станали не по времето на първата вълна на разпространение на земеделието в Европа. По-вероятно е техните предци да са се смесили по време на последващите миграционни потоци от фермери в Централна Европа и Северна Африка. Този процес протича преди около 5000 години. В генома на съвременните баски няма следи от съвместно съжителство с други етноси, за разлика от испанците и португалците, при които сега се откриват между 10 и 25% сходни генни с тези на първите “мигранти”.
Учени по време на разкопките в пещерата Ел Порталон. снимка: gettyimages
В Страната на баските се говори на уникален език, който за разлика от другите езици в Европа, не принадлежи нито към индоевропейската езикова група, нито може да бъде причислен към някой от известните семейства езици. Много изследователи подкрепят тезата, че баският се е запазил като “реликтов език” и е онзи, на който са говорили ловците-събирачи от Западна Европа, преди земеделците да пристигнат и да започнат да усядат на тяхна територия преди около 7500 години. Новото изследване обаче влиза в противоречие с това предположение за баския език.

Антрополозите предполагат, че баският може да произлиза от езика, на който са говорили ранните земеделци, преди на Стария континент да започнат да се разпространяват езиците от индоевропейската езикова група. Учените обаче не изключват и възможността баският да води началото си от езика на древните ловци-събирачи, населявали тези места от хилядолетия.


0 коментара:

Публикуване на коментар