28.9.16


За него е трудно да се напише много. Трудно е да се напише и малко.

Твърди се, че китайският философ Конфунций се ражда на 28 септември 551 година преди новата ера. Трудно е да се прецени, кое от биографичните данни за него е истина и кое мит – учението му до толкова е извисило личността му, че го е превърнала в легенда. Философските му възгледи са издържали проверката на времето и Конфуций е смятан за един от най-великите философи в човешката история. Конфуцианството като философия оказва огромно влияние върху всички азиатски цивилизации, а в Китай е основна държавна идеология чак до времето на Мао Дзедун. И дори “Великата културна революция” не посмява да изкорени принципите на древната философия.

Историческите книги, съставени по времето на династията Хан (206 г. пр.н.е. – 220 г.) разказват, че Конфуций се ражда в семейството на 63-годишният военен Шулян Хе и 17-годишната му наложница Ян Чжензай. Двете по-старши жени на баща му не могат да простят на младата наложница, че е родила на господаря им син (нещо, с което те не се справили преди това) и младата жена, заедно със сина си, се връща в родното си място Цюфу, град, който се намира на територията на днешната провинция Шандун.

В детството си Кун Циу (както е рожденото му име. Кун е много разпространено фамилно име.) няма много време за учене – трябва да помага в домакинството на майка си и работи предимно на полето. Образованието си, както мнозина от философите по онова време, Конфуций придобива в по-зряла възраст.

Учението му, както е достигнало до нас, предадено чрез учениците му, е концентрирано върху доброто, и върху придобиването и важността на практическите морални ценности. Разсъжденията му върху това, как идеалният човек трябва да живее в хармония с останалите, са в основата на китайските философски възгледи за живота.

Конфуцианството се превръща в официална държавна философия по времето на император Хан Уди, управлявал Китай между 141 и 86 г. пр.н.е. Проникването на принципите на конфуцианството е в абсолютно всички сфери от държавните дела, до личния живот на обикновените китайци.

Страница от "Аналектики"
За да постигне възвишеността на философските възгледи, човек трябвало да се усъвършенства всеки ден, през целия си живот. Учението насочва човек към търсене на мир и хармония, както в личния живот, така и в обществените отношения. Една от най-известните мисли, приписвани на Конфуций, гласи: "Мъдрият човек не прави на другите онова, което не иска да му сторят на него”*. И днес тези думи са известни  като Златно правило.

Конфуцианството се стреми към нещо повече от идеалната личност. Философските му принципи засягат всичко – от уважението вътре в семейството, до йерархията в правителствената пирамида и до структурата на обществото като цяло. Влиянието, което конфуцианството оказва върху управлението на китайските династични родове, е сравнимо с това, което философията на Сократ оказва върху западната цивилизация.

Също като Сократ, Конфуций проповядва нуждата от трупане на знания, независимо колко трудно е постигането им. “Учение без мислене е напразен труд; мислене без учение е опасно занимание”. Както в много философски схващания, и при Конфуций упоритият труд и дори понасянето на унижения, за постигането на целите, е сред основните добродетели.

Днес конфуцианството отново е на почит в Китай, Тайван, Малайзия, Сингапур и на много друго места в Източна Азия. 28 септември се отбелязва по цял свят, но най-вече в храма Конфуций, изграден в родният му Цюфу.

-----------
* - 己所不欲,勿施於人. "Аналектики", XV.24

0 коментара:

Публикуване на коментар